Тери Пратчет - Страта

— А нещо да е в повече?

Кин се загледа в картата.

— Де да знам — рече тя.

Марко й посочи с двоен палец центъра на Диска.

— Облачната покривка малко замъглява образа, но това тук няма място там . Тоя остров посред Арабско море. Забеляза ли, че формата му е идеално кръгла? Това е географската джанта на Диска.

— Е, та какво?

— Не виждаш ли? Това е аномалия! Ако на Диска изобщо има цивилизация, ще я намерим точно там! Тези хора тук са варвари. Интелигентни — това добре, но да летят в Космоса?!

Той се вгледа в нея.

— Страх те е, че това може да се окаже производ на Компанията ли? — попита той предпазливо. Тя кимна.

— Има една стара кунгска легенда — заразказва тихо Марко с глас, ромонящ като течението на плаващи пясъци. — За един господар, който накарал да му издигнат висока кула. После свикал най-различни кунгски мъдреци и рекъл: „Ще дам най-разкошните си ферми за стриди и прочутите навред водораслени лехи на Тчп-пч на онзи кунг, който може да ми каже колко е висока тази кула, без да използва нищо друго освен барометър. Онези, които се провалят, ще бъдат заточени на сушата, защото така се полага на недостатъчно мъдрите.“ И тъй, замъчили се кунгските мъдреци и въпреки че отговорите им се разминавали с точната височина само с няколко четди, това било сметнато за недостатъчно точно и всичките ги заточили на сухо.

— Много обичам народни приказки — прекъсна го Кин — но според теб дали точно сега…

— И после един ден — повиши глас Марко — най-мъдрият кунг, който още не бил дръзнал да даде отговор, отнесъл барометъра си в дома на главния майстор-строител на господаря и му рекъл: „Ще ти дам този прекрасен барометър, ако бъдеш така любезен да ми кажеш колко точно е висока кулата.“

Над тях падна сянка и Силвър се озъби над навеса.

— Иффиняфайфе тше фи пвекъфвам — рече тя, — но тофа моус да фи ваинтеуефууа…

Надникнаха зад нея. Повечето мъже бяха спрели да гребат и се блещеха срещу небето.

И Кин се втренчи нататък. През мъглата като летящи нависоко реактивни самолети се носеха три точици.

— Дири от изпарения — забеляза Марко. — Очевидно Онези са дошли да ни търсят. Няма да ни се налага да им предлагаме барометъра.

— Ти какво виждаш, Силвър? — попита Кин. Шандата зачопли острия си зъб.

— Летящи гущери, както излиза — рече тя. — Методът на придвижване не мога да разгадая, но може и да разберем нещичко, тъй като те бързо губят височина.

Лейв дърпаше Кин за лакътя. Мъжете около тях методично мятаха весла и вързопи във водата и скачаха след тях. Дребосъкът като че отчаяно търсеше думи. Най-накрая си спомни една.

— Огън? — изтърси той и катурна Кин. Тя шляпна по гръб във водата. Студът я вцепени, но тя конвулсивно се заизвива и зарита с крака. Тръгна по водата, подбра едно весло, което й се случи подръка, и впери поглед в небето. Точиците бяха описали широк завой и далечно двойно гръмовно „Пуффф!“ отекна над морето. Марко и Силвър бяха останали на кораба, вперили поглед нататък.

Скоро трите силуета на гущери с ефектни прилепоподобни крила се плъзнаха над вълните и закръжиха около кораба в идеален синхрон, като разчепкваха въздуха с двойния си набор страховити нокти. От спаружените им ноздри бълваха облачета дим.

После те се понесоха на север и отново се превърнаха в точици, а след това отново завиха обратно. Освен това набраха височина. Ако бяха самолети — помисли си Кин, — щях да реша, че се гласят да ни бомбардират.

Щом първият дракон се стрелна към кораба, Лейв натисна главата й и я набута във водата.

Вбесена, тя изскочи на повърхността. В ушите й звънтеше. Водата вдигаше пара. Над кораба се виеше дим.

Водата до нея изведнъж се надигна и Марко изскочи на повърхността, като се задъхваше и ругаеше. Малко по-нататък плисна още по-голяма вълна — Силвър се завръщаше от дълбините.

— Какво стана? Какво стана? — изпухтя Кин,

— Увисна над кораба и блъвна огън — обясни Силвър.

— Няма да позволя на никакви тъпи гущери да постъпват така с мен! — запени се Марко. Той се метна към овъглената черупка и я разклати бясно, като се опитваше да се изкатери горе.

Още едно чудовище се сниши. Разнесе се приглушен плясък — Силвър бе направила салтомортале и отново бе на път към зелените дълбини.

Освен това над водата се разнесе пъшкане, когато мъжете съзряха Марко за пръв път без мантия, стиснал едно весло с всичките си четири ръце. Драконът се приближи, но излезе достатъчно умничък, че да не нагази в обсега на импровизираното Марково оръжие. Маховете на крилата му вдигаха пръски над морето, докато чудовището се мъчеше да успокои дишането си.