Тери Пратчет - Страта

Нацвъкали колония до колония по източния бряг, чак до скалистите земи около морето на Тайкър и покрай Дългия фиорд навътре в Средните морета. Това била земята на техните мечти. Нарекли я Валхала.

Имало и туземци. Но новодошлите не били чак толкова усърдни земеделци — под земеделското лустро таели кръвожадни мисли. Онези племена, които не могли да надвият със сила, надвивали с хитрост. Когато се срещнали с Конфедерацията на Обджибуа, те сключили договори. И се заселили сред тях, и се омешали помежду си.

Според всички възможни теории това би трябвало да спре дотук. Нито туземците, нито нашествениците не притежавали онази учебникарска социална динамика, която построила Рем. Северняците е трябвало да се превърнат в поредното племе по тези земи, само че русокосо и синеоко.

Теориите обаче бъркали. Нещо задрямало и в двете раси изведнъж пламнало и се разгоряло. Континентът бил голям и богат.

Казано накратко, триста години след Лейв на устието на Средиземно море довтасала флотилия. Повечето кораби били платноходи, макар че имало и едно-две дребни, маневрени и склонни да избухнат корабчета, които можели да се движат и срещу вятъра. На платната на големите кораби бил изрисуван Големият орел на Валхала на раиран фон, в който се редували цветовете на небето, снега и кръвта.

Битката при Гибралтар била кратка. За Европа последвали двеста години стагнация.

Нямали с какво да излязат насреща на оръдията.

— Схванах — рече най-накрая Марко. — Този Лейв е важна фигура в земната история. Обаче това тук не е Земята.

— Изглежда като Земята — отбеляза Кин. — Въображаема Земя, но Земя.

— Ти сериозно ли предполагаш, че…

— Ще ти кажа какво предполагам. Като че вие със Силвър излязохте прави. Според мен това място е построено от човешка ръка. Не се сещам защо.

Силвър изсумтя.

— Все ще има някакви записи…

— Не и ако Компанията ги е изтрила!

Това беше логичният отговор. Компанията бе построила тайно този артефакт. „Джало“ е бил подставено лице, изпратен, за да ги докара тук. Защо Компанията ще строи този Диск? Според Кин тя знаеше отговора. И той никак не й харесваше. Но не се сещаше защо им е трябвало да устройват такова представление, за да ги доведат тук.

Но пък всичко се връзваше съвсем логично. Какъв ли друг отговор можеше да има? Тайнствени пришълци? Е, много тайнствени ще трябва да са били. Ако е била Компанията, то на Кин това й беше особено противно.

— Отвсякъде ни дебне опасност — въодушевено възкликна Марко. — Не трябва изобщо да сваляме летателните колани. Предлагам да се придвижим към някой център на цивилизацията. Можем да намерим някакъв ключ към произхода на Диска.

— Тогава трябва да намерим транспорт — посочи Кин. — Не знам колко може да издаяни енергията на скафандрите на тази гравитация, но ако ще трябва да прекосяваме морета, ще ми се да е с кораб.

— Може да се окажат враждебно настроени — обади се Марко, без да откъсва поглед от мъжете.

— След като видят тебе и Силвър ли?

Всъщност това, че трябваше да представи нечовеците, беше доста сериозен проблем за Кин. Тя го реши, като слезе в лагера гола. След като вече се беше явила пред тези мъже като богиня на милостта, тя беше убедена, че те биха изнасилили по-скоро някой алигатор.

Лейв обърна поглед към нея и падна на колене. Тя го изгледа, както се надяваше, благосклонно.

Той беше по-дребен от останалите членове на екипажа. Зачуди се как ли налага властта си — докато не забеляза лукавия блясък в очите му, дори и в този миг, който подсказваше, че пред нея стои майсторът на нечестните ритници и ударите под кръста. Зарадва се, че си е взела парализатора — криеше го в дланта си.

— Имаш невероятната възможност да спечелиш нови приятели — рече тя с благ глас. — Това е такава сага, че направо няма да ти повярват. Хайде, Силвър, излез.

Шандата се появи на прилично разстояние от тях — измъкна се от храстите, които растяха малко по-нататък на брега. Щом се понесе към тях с тежка стъпка, неколцина побягнаха в обратна посока. А когато и други неколцина забелязаха бивните й, набързо ги последваха.

Усмихната толкова широко, че бузите й аха-аха да се разцепят до ушите, Кин пресрещна Шандата и положи дланта си в огромната корава лапа.

— Стига си се усмихвала — процеди тя през зъби.

— Мифлеф фе таха фте ги пуедвафповоуа?

— По-скоро изглеждаш прегладняла.

Лейв продължаваше да стои като вкопан в пясъка, когато Кин поведе Шандата към него. Тя го хвана за ръката.