Тери Пратчет - Страта

Кин облегна брадичка на дланите си. Шандата говореше за закона на обърнатия квадрат. Ако Слънцето по пладне се намираше на 8000 мили от екватора, то тогава се намираше на 11 000 мили от онова, което би трябвало да се нарича полюси.

Е, пътечката, която Слънцето следваше, не можеше да се нарече точно орбита. То се движеше като насочван космически кораб. Но това не обясняваше топлия въздух наоколо. Я се замислете: при повечето планети полюсите са само на няколко хиляди мили от екватора, но температурните разлики са направо шеметни. На Диска човек би си помислил, че е редно да цари равномерен умерен климат, тъй като цялата територия е на еднакво разстояние от Слънцето, но полюсите си бяха достойни за Вотан, а екваторът вреше и кипеше като Венера.

— Някаква форсираща леща? — опита се да отгатне тя. — На всичко бих повярвала. Без съмнение траекторията на Слънцето трябва да се променя редовно.

— Не разбирам.

— За да се получат годишни времена.

— Аха… сезони. Да, на човеците им трябват годишни времена.

— Силвър…

Шандата пак подуши.

— Въздухът е хубав — рече тя.

— Силвър, престани да увърташ. Ти си мислиш, че ние сме построили това чудо.

— А… ние с кунга се поразговорихме по темата, вярно.

— Говорили сте, дръжки! Най-добре е да се изясним. Ние човеците, може и да сме луди, ама тъпи не сме. Като произведение на небесната механика, този Диск върши толкова работа, колкото и гумен гаечен ключ. За да работи, той трябва да се налива с енергия. Мътните да го вземат, никой не иска животът на потомците му да зависи от това дали разни спретнати, впрегнати в орбита слънчица и фалшиви звезди могат да греят или не! Защо онези, които са построили Диска, не са го пуснали на орбита около истинско слънце? Сигурно са имали възможност. Вместо това — домъкват се тука кой ги знае откъде и построяват свят според идеите на някой средновековен монах. Това не е човешко.

— Онзи на лодката беше човек.

Кин беше мислила за този човек дълго и усилено. Понякога той цъфваше неканен в мислите й в дългите часове за сън. Не отговори веднага.

— Ами… знам ли. Може би строителите на Диска са отвлекли една тайфа човеци в праисторическо време. Или пък може би някъде е имало случай на паралелна еволюция…

Ядоса се на себе си заради собственото си невежество, а още повече се ядоса на шандата, задето дипломатично не тръгна да бърника из големите пробойни в аргументите й. Ако някой бе предложил на Кин мигом да я върне сред уюта на Земята в този миг, тя щеше да се изплюе на това. Първо трябваше да се намерят отговори на твърде много въпроси.

— Джало ми приказваше нещо за телепортация — рече тя на глас. — Чудя се как ли вдигат водата от края на водопада обратно в океана?

Марко се влачеше към тях през скалите. Откакто се бяха приземили на Диска, той се беше променил. На кораба Кин го беше запомнила мрачен и циничен — сега направо трепереше от ентусиазъм, който не знае в какво да се излее.

— Трябва да съставим някакъв план — започна той.

— Измислил си някакъв план — поправи го Кин.

— Наложително е да се срещнем с господарите на Диска — кимна Марко. Като че не забеляза жлъчния й тон.

— Значи си променил мнението си — прокънтя гласът на Силвър от висините. Тя се беше изправила и пак душеше въздуха.

— Посрещам фактите лице в лице, колкото и противни да са те. Не можем да поправим кораба. Те биха могли да го поправят или пък можем да наемем космически кораб от тях. Джало е успял да се върне. Или искате да прекарате тук и сетните си дни?

— Според мен обитателите на Диска надали ще могат да ни помогнат — каза Силвър. — Не сме открили нито източници, нито средства за пренасяне на енергия. Приземихме се, без никой да ни забележи. Това са по-маловажните причини да подозирам, че сме попаднали във варварски свят.

— По-маловажни ли? — попита Кин.

Силвър изсумтя.

— Един кораб приближава насам — съобщи тя. — Като го гледам, едва ли става дума за спорт или регата.

Те се втренчиха в нея, после се втурнаха нагоре по зъбера. Марко успя да надбяга Кин и стигна пръв до върха след серия дълги скокове. Втренчи поглед над водите.

— Къде? Къде?

Кин напрегна очи докрай и забеляза едно петънце.

— Корабът е с гребла, по дванайсет от всяка страна — съобщи Силвър, леко присвила очи. — Има мачта и навито платно. Воня. Екипажът смърди. По курса, който сега следват, би трябвало да минат на миля северно от нас.

— Над водопада ли? — учуди се Кин.