Тери Пратчет - Страта

— Можем да им предложим да платим ремонта — обади се Силвър.

— Кин се зачуди дали това не е шега. Защо ли някой ще се затваря по този начин от Вселената? Нямаше смисъл — освен ако не ги тресеше здрава параноя. Но ако не ги беше тресла преди, сега вече сигурно ги беше затресла.

— Не — каза тя на глас. — Не може да са построили подобно нещо, ако са били луди.

— Прилича на Земята, а пък Земляните са луди — изтъкна Силвър. — Предполагам, че хората не са си строили тайничко разни малки светове?

— Не… — подзе Кин и забеляза, че и двамата я поглеждат лукаво. — Не знам — немощно завърши тя. — Признавам, на нещо такова прилича…

— Без всякакво съмнение — потвърди Марко.

— Дума да няма — съгласи се Силвър.

— Не дишайте — изкомандва Марко. — Дупката е широка колкото да се процедим едва-едва през нея. Влизаме.

Коралът се смъкна няколко метра надолу. Детекторите пищяха пронизително. И продължаваха да вдигат пара, когато Кин забеляза кораба, засилил се насреща им.

Той се заби в един от складовете, разтресе корпуса и небето се завъртя като пощуряло. Аварийните люкове се захлопнаха с трясък, а после командната зала пак се разтресе и се откъсна от кораба. Имаше си собствен двигател — беше проектирана така за спешни случаи.

Повредата на кораба обаче изобщо не можеше да се мери с онова, което се случи на нападателя. Онзи се разпадна.

Из небето се понесоха синьо-зелени чирепи. Когато Кин успя да се надигне от пода, екраните блещукаха като звезден прах.

Вътрешната врата на аварийния люк се отвори и в залата се търкулна Марко, притиснал с чифт ръце шлема към главата си. В третата държеше лазерна пушка, която беше успял да докопа от другата половина на кораба. В четвъртата внимателно крепеше продълговата стъклена отломка.

— Като че някой ни е замерил с бутилка — установи Кин.

— Забележителен прицел — отбеляза студено Марко. — Мога да ви върна при останалата част от кораба, но надали си струва. Не можем да пътуваме през Другадето. Не мога да построя изтъняващо поле. По-голямата част от арсенала се изсипа в пространството и си плава някъде там, а това беше въоръжението ни. Всички спомагателни системи работят. Вероятно мога да ви откарам у дома само с пръстеновия мотор.

— Значи не всичко е загубено — избоботи Силвър.

— Не, само дето това ще ни отнеме към две хиляди години. Дори и тая тъпа пушка никаква работа не ни върши. Някой е решил, че идеята главната намотка да се натовари в отделна кутия не би навредила с нищо.

— Та значи ще кацаме на Диска — рече безизразно Кин.

— Чудех се кога ли някой най-после ще го каже — обади се Марко. — Пътуването е еднопосочно. Тая пущина втори път няма да излети.

— Какво ни удари? — попита Силвър. — На мен ми се видя като някаква топка десет метра в диаметър…

— Имам гадното чувство, че знам какво е било — измърмори Кин.

— Да. Оръжие — обади се Марко. — Признавам, трудно ми е да проумея защо се саморазруши напълно, но си остава фактът, че преди си имахме междузвезден кораб. А сега си нямаме. Имам намерение да направим една обиколка на орбита, преди да се приземим.

Силвър се прокашля лекичко.

— А какво… какво ще ядем? — попита тя.

Отне им няколко часа да прекарат сложи-масичката от лениво въртящия се кораб. По настояване на Кин докараха също и саркофага с Джало и го подключиха към аварийната система. Масата си имаше собствен вграден източник на енергия — както предписваха разпоредбите. Никой не би искал да прекара последните си часове на потънал в мрак кораб, когато имаше вероятност на борда да има и гладни шанди.

Новата орбита ги прекара покрай Луната на Диска, която вече не светеше и очевидно не се виждаше на дневното небе. Забелязаха, че едното й полукълбо е черно.

— Фази — обади се Кин. — Разклащаш Луната по оста й — и ето ти фази.

— А кой я клати? — попита Марко.

— Не знам. Онзи, който е искал това нещо тук да прилича на Земята, на повърхността. И не ме гледайте така — кълна се, че не е дело на човеци.

Тя се разприказва за изкуствените светове — пръстени, дискове, сфери на Дайсън и слънчеви тунели.

— Не ги бива — заяви тя. — Което ще рече, че са уязвими. Твърде зависими от цивилизацията. И страшно много неща могат да се прецакат. Защо според вас Компанията тераформира планети, когато съществуват и по-евтини алтернативи? А съм сигурна и в това, че този свят не е построен от Вретената. За тях планетите са били нещо много важно. Нужно им е било да чувстват пластовете под себе си и неограниченото пространство над тях. Някакси са го усещали. Да живеят върху нещо подобно — това би ги на карало да перкулясат. Както и да е, те са измрели преди поне четири милиона години, а ви уверявам, че това нещо не е толкова старо. За поддръжката му явно са необходими куп машини, а машините се износват.