Силвър се въртеше в снежната дупка на замразената си кабина и се чудеше дали някой от другите двама я е видял как вади вълшебната кесия от укритието на Марко и я пъхва в свое собствено укритие. За да оцени стойността й по-късно…
Кин лежеше и гледаше мигащата червена лампичка, която означаваше вакуум в коридора пред каютата й. Изпитваше някакво смътно съчувствие към гарвана. После се зачуди дали някой от другите двама я е видял как измъква вълшебната кесия от мястото, където я скри Силвър, и я пуска в шахтата за боклук, докато прескачаха през Другадето. В момента кесията се търкаляше към края на Вселената, а от зейналото й гърло бълваха банкноти с Дни.
На четири противоположни точки в кораба се намираха камерите с въздух за спешни случаи, инсталирани в съответствие с разпоредбите на Търговския съвет. Това означаваше, че в случай на внезапна декомпресия човек може да се бутне в някоя камера, вместо да му се налага да си навлича скафандър. Идеята беше добра.
Голямата червена лампа над всяка от тях трябваше да блести толкова силно, че по-късно спасителите да се ориентират по нея. Сега нямаше кой да ги гледа, но една от тях светеше.
Вътре, вкопчил се с нокти в лоста за регулиране на налягането, гарванът бе притиснал човка към въздушния клапан и се чудеше дали ще оцелее.
Веднъж в миг на скука — а всяко дълго пътешествие е пълно с такива — Силвър помоли библиотеката на кораба да й осигури копие на „Безспирно сътворение“. Тя не можа, но пък намери следния откъс в „Литературен дайджсст на трите свята“ след 167 реда на тема „Приносът на книгата за преоткриването на производството на хартия“:
„Най-важното постижение на книгата е, че събра в едно няколко дузини нишки на изследвания на археологичния, палеонтологичния и астрономическия фронт и от тях изтъка Теорията. Сега е лесно да се каже, че Теорията е била съвсем ясна. Да, била е ясна, но в същото време толкова ясна, че чак прозрачна и невидима — освен за един дизайнер на планети, свикнал да мисли в духа на вторичното сътворение, и освен това — ненаситен читател.“ Теорията беше следната:
Някога са съществували Вретената: телепати, ама такива телепати, че не повече от хиляда от тях са можели да живеят по едно и също време на една и съща планета заради мисловното статично електричество. А ние, човеците, сме си мислели, че имаме проблем с пренаселеността! Те оставили след себе си библиотеки и научна апаратура, а вече било известно, че могат да променят планетите според вкуса си. Имали са нужда от пространство, за да мислят. Били са горди. Когато на Бери открили под половин миля гранит части от машина за пластове, останала от Колесарите, гордостта им се разклатила. Вретената не били — както сами си вярвали — първите господари на Сътворението. Колесарите ги били изпреварили с половин милиард години. И Вретената били толкова шокирани, че престанали да се възпроизвеждат.
Един кораб, натоварен тъкмо с каквото трябвало — с библиотечни записи, случайно се забил в земната Слънчева система, но толкова бавно, че могли да го спрат. Вътре в разпраната му от метеори черупка имало три мумии — екипажът. Екипаж от трима души.
Корабът бил широк над стотина мили. Повечето от които — празно пространство. Пространство за мислене…
Колесарите били силициеви полукълба, които са се движели на три естествени колела. Нищо не било оцеляло от тях освен черупките и колелата, но там под гранита намерили компресираните останки от техни градове. Започнали да откриват и други останки от тях.
Колесарите се били натъкнали на следи от по-стара раса — Палеотехите. За Палеотехите се твърдяло, че били създали звездите Тип II и техните планети. Един от специалитетите им бил да взривяват новооткрити звезди, превръщайки ги в тигели за тежки метали. Защо? Че защо не? Не било лесно да разбереш Палеотехите. (Но Кин Арад поне бе отговорила за свое собствено удовлетворение — на въпроса защо Палеотехите са създали звездите. „Защото са можели“ — гласеше нейният отговор.)
В една междузвездна бездна някакъв кораб, изскочил от Другадето и дошъл на поправка, бе открил Палеотех — мъртъв, поне в човешки смисъл (макар че Кин Арад бе изтъкнала, че Палеотехите вероятно са измервали времето по друг начин и че тази привидно безжизнена черупка би могла да кипи от живот, погледнато от ъгъла на бавното, мстагалактическо Време.) Представляваше тръба с тънки стени, дълга половин милион мили.
Легендите на Колесарите разказваха за излъскан, гладък свят, върху който Палеотехите били изписали историята си, която включваше и легендата за предците на Палеотехите, ХхТоните, които предяли гигантски звезди от галактическо вещество, и Римите, които произвеждали кислород в рамките на биологичните си процеси…
Читать дальше