Тери Пратчет - Страта

Само Силвър, студентката по история, разбра термина. Тя изръмжа.

— Без съмнение той ти е споменал от кои планети произхождат тези лица — рече Кин.

— Жабището обаче е родено на Земята, а мечката — на кораб, летящ на орбита около Шанд — тросна се Джало. — В днешно време никой ли не си прави труда да споменава в данните си биологичен вид? Натурализиран човек! Леле божке! Не мърдай.

— Чудех се къде си — обади се Кин. — Трябваше да се оглеждам за петно размазан въздух… разбойнико.

Джало пусна крива усмивка.

— Тази дума е, хм, гадничка, но вярна. Също както и Компанията оплячкоса разбойнически машините за пластове и мономолекулярната техника за Линиите.

— Не е вярно. Компанията ги използва за общото благо.

— Чудесно, а пък облагите от това пътуване ще са за мое благо. Според мен те ми дължат нещичко. Познавах ЛеВин и останалите. Тренирах заедно с тях. Сега ще си взема възнаграждението. Ударих джакпота.

Нещо мъничко и черничко изскочи зад гърба му иззад ъгъла на коридора. Кин си спомни, че Марко, като човек по убеждения, се опитваше да направи гарвана свой домашен любимец. Така времето минаваше по-лесно.

— Ще имам нужда от помощ — рече Джало.

— Имаш си кесия, която се пълни сама — забеляза Кин. — Това на мен ми прилича на жив джакпот.

— Тцъ. С това, което имаме тук, ще можем да основем собствена Компания там, където отидем. — Той бръкна в един страничен джоб и извади навигационна ролка. — Всичко е тук.

— Биф пуедпофела дза пводълвим да гововим без тоя пифтоует да ни пуафи — произнесе с мъка Силвър. — Не е фубаво така.

Гарванът прехвръкна, кацна на рамото на Джало и кресна в ухото му…

…струя иглички звънна по тавана…

…Марко се стрелна толкова бързо, че преминаването му през пространството, отделящо го от Джало, си пролича само по това, че изведнъж се бе намерил до повалено тяло, стиснал „Клипа“ в ръка, а останалите три — издигнати във въздуха, за да смажат черепа на…

…той примига и се огледа, като че се събуждаше от сън.

Втренчи се в Джало и се наведе напред.

— Мъртъв е — рече той безпомощно. — А аз дори не съм ударил.

Кин коленичи до мъжа.

— Бил е мъртъв още преди да стигнеш до него.

Беше забелязала как, щом птицата изкряска, лицето на Джало побеля като сняг. Когато Марко го докопа, Джало вече се свличаше на пода.

Беше мъртъв достатъчно отскоро, че да си струва да пъхнат тялото му в медицинския саркофаг на кораба — по него моментално светнаха цяла редица червени лампички. Кин провери данните на таблото отдолу. Клетъчно разкъсване, разкъсване на орган, увреждане на мозъка — когато се върнеха отново в човешкия свят, на Джало щяха да му трябват цели шест месеца престой във ваната за възкръсване.

— Коронарна тромбоза? — предположи Силвър.

— Тежка — отвърна Кин. — Извадил е късмет.

Настана мълчание. Когато Кин се обърна, забеляза, че шандата я гледа смаяно.

— Коронарната тромбоза е лесна работа — обясни тя. — Тези неща ние ги поправяме. Нищо работа. Виж, ако Марко го беше докопал, надали щеше да остане нещо, което да сложим във ваната.

Силвър кимна.

— Кунгите са параноици. Но пък Марко се държи като човек.

— Само го виж как влиза в стая. Тая негова походка е бойна позиция. Кунгите не знаят що е страх.

— Прекрасно — рече любезно Силвър. — Полукунг, получовек. Е, аз пък знам що е страх и в момента го усещам.

— Да, разбирам, че…

(няколко секунди виене на свят и цяла вечност отчаяние).

Първото нещо, което Кин забеляза, след като зрението й се възвърна, беше прозорец на каюта и гледката отвън. Корабът като че бе обкръжен от мъгла, пълна с айсберги.

Смътно дочуваше алармен сигнал, но той рязко секна.

Забеляза размазани звезди и се усети, че се носи в безтегловност из каютата. Вцепенена, Силвър се рееше край онова, което преди бе таван.

Я да видим сега. Преди корабът плаваше върху езеро. Сега плаваше в Космоса. Това навън бе замръзнал въздух и известна част от същото езеро — което значеше, че долу на Кунг явно бушуваха бури, защото няколко кубични хектара въздух и вода изведнъж се устремиха към Космоса, повлечени в Другаде-полето на кораба…

В състояние на свободно падане природният гений на Кин се чувстваше посмачкан. Тя заплава, като се оттласкваше от стените, към командната зала, където Марко се бе прегърбил като паяк над главното командно табло, и кресна в ухото му.

Той я сграбчи във въздуха и я обърна с лице към големия екран в дъното на кабината.