Тери Пратчет - Страта

Кин се облещи и зяпна.

След малко доведе и Силвър, която си промиваше леката рана на главата в болничната каюта, сипейки клетви на няколко езика, и също я застави да гледа.

Когато филмът свърши, те го превъртяха отначало.

— Сложих ролката на Джало в навигатора — каза най-накрая Марко. — Вътре беше и това.

— Пусни го пак — нареди Ким. — Искам да поогледам пак едно-две неща.

— Качеството на картината е изключително добро — отбеляза Марко.

— Нямало е как иначе. Записите са били предназначени за предаване през десетки парсеки…

— Мое ли да ви пфекъхна да фекунда — обади се Силвър. Тя посегна към бивните си и се захвана да ги върти. Кин наблюдава с ням ужас как ги отвинти и ги прибра в малко кожено калъфче. Беше виждала шанди без бивни на самия Шанд, но те бяха деца или осъждани престъпници.

— За да бъдеш добър лингвист, трябва да си готов на жертви — произнесе Силвър на безупречен общезик. — Да не си мислите, че съм се подложила на тази операция, без да изпитвам таен срам и душевни мъки? Както и да е — имам да ви казвам нещо. Марко Фарфарер, правя ли ви впечатление на мрачна и избухлива?

— Не. Защо?

— Защото, ако опитате само още веднъж да ми извъртите същия номер като преди време, ще ви убия.

— Аз пък си мислех, че е невъзможно — побърза да се намеси дипломатично Кин.

Марко погледна едната, после другата.

— Не е невъзможно, просто е много сложно и изключително незаконно — каза той внимателно. — Сбъркаш ли, свършваш в центъра на най-близкото слънце. Що се отнася до твоето изявление, Силвър… хм, взех си бележка.

И двамата кимнаха сериозно.

— Така — рече бодро Кин. — Чудесно. А сега пусни пак филма.

Или филмът си беше истински, или Джало беше невъзпят гений на специалните ефекти.

Можеше да са полярните области на Нова Земя или където и да е из Нещотърсачия. Не бяха Нджал или Милкгаард, защото в тези светове нямаше птици, а на един от кадрите се виждаше ято птици в далечината… докато Силвър не увеличи мащаба. Каквито и да бяха тези същества, птици не бяха. Не и с тия конски глави, черни люспи и черни крила като на прилепи. Но в човешката история съществуваше дума за тези същества и в ума на Кин се разгърна думата Дракон.

Последва морски пейзаж… и освен ако в размера на вълните нямаше нещо крайно нередно, змиеглавият звяр, който се виеше насреща им, трябваше да е цял километър дълъг.

Имаше далечни изгледи на неща, които можеше да са и градове. Имаше и няколко залеза, като поне един бе заснет от въздуха, и известен брой нощни снимки на звездажи.

— Я върни онзи залез, дето е заснет от въздуха — нареди Кин. — А сега ми кажете какво не е наред?

— Нещо му има на хоризонта — рече Марко.

Така си и беше. Извивката му беше странно сплескана. Имаше и още нещо, което не беше в ред, нещо, което Кин не забеляза веднага.

— Като не се брои това, този свят би могъл да бъде всеки човешки свят — отбеляза Силвър.

— Смешна работа — обади се Кин. — Джало ми говореше за плоска Земя, а не просто за плосък свят.

— Не се учудвам. Човеците са единствената раса, която се е замисляла над примитивната идея за плосък свят — рече Марко и пак превъртя филма на кадрите със звезди. — Ако не ми вярвате, я погледнете. Кунгите винаги са смятали, че живеят на вътрешната повърхност на сфера, а шандите винаги са разполагали с Големия Близнак, който да виси над тях и да ги учи на елементарна космология.

Кин изсумтя. По-късно намери време да провери това в корабната библиотека. Излезе вярно, но пък какво ли доказваше? Че хората са малко тъпички и много егоцентрични? Съществата от другите раси и без това си го знаеха.

— Ще установим каква точно е природата на плоския свят — рече Марко, — когато пристигнем там.

— Задръж — обади се Кин. — Я чакай. Какво искаш да кажеш с това „когато пристигнем там“?

Кунгът я изпепели с поглед.

— Вече съм нагласил програмата. Хленченето, което чуваш, е от акумулатора на матрицата — сега се зарежда.

— Къде сме в момента?

— На половин милион километра от Кунг.

— Значи можеш да кацнеш там и да ме оставиш. Аз няма да идвам!

— Че какви тогава са ти били плановете?

Кин се поколеба.

— О, ами например можехме да откараме Джало в клиниката за възкресения — каза тя най-накрая. — Можехме да почакаме и, ъъ, такова…

Млъкна. Съвсем неубедително й прозвуча — дори и на нея.

— Разбира се, корабът и времето са на наше разположение — рече Марко. — Нищо няма да му стане в саркофага.