Тери Пратчет - Страта

— Никога и за нищо на света — изрече тя с равен глас. — Наречете ме старомодна, ако щете.

— Слава богу — отдъхна си кунгът. — Надявам се, че не съм ви обидил.

— Нищо, ще ми мине. Какво, ъъъ, ви накара да ме попитате?

— О, ако почна да ви разказвам, направо няма да ми повярвате, Кин Арад. Млади човешки женски с фрефр -прически и както те си мислят, истински кунгски рокли и повърхностни, неинформирани познания за тленг -музиката. Когато свирех на пиано в един нощен клуб в Креспо по време на кризата с космическите полети, ми се налагаше нощем да си заключвам прозорците, а веднъж две млади… — Той се сепна, после продължи: — Естествено, разбирам, че вие сте жена-космополит. Но веднъж ми се наложи да фрасна с един стол жената на посланика но Нова Земя.

Гарванът се наежи в прозрачната си клетка. Кин го погледна.

— Какво ще правим, ако Джало се свърже с нас? — попита тя.

Марко извади лулата от устата си.

— Какво ще правим ли? Аз имам намерение да посетя този плосък свят. Че какво друго?

Когато совалката се нахака в терминала и от люковете на спирачките блъвна дим, приливът тъкмо се беше надигнал. Куингите бяха решили проблема с нивото на водата, като бяха построили терминалите на платформа, която се издигаше и спадаше нагоре-надолу по Линията, докато мигриращите океани шаваха около планетата.

Кин се вгледа в сивия дъжд. Покрай платформата се клатушкаха и други закотвени плетени сгради. По това време малцина куинги бяха излезли навън и гребяха с плетени лодки по подвижните улици като Големска регата.

Марко зашляпа във водата и се появи, помъкнал подире си дребен, шашардисан кунг.

— Това тук разправя, че го били наели да ни вземе. Не е много драматично, нали?

Подюркван от Марко, лоцкунгът го поведе през ятото лодки, привързани към платформата, към един човешки туристически спийдстер — четирите му гуми сега служеха и за въздушни възглавници. Кин се настани на задната седалка. Дъждът беше топъл, а тя вече беше подгизнала. Може би кунгската вода притежаваше някакви особени проникващи свойства.

Марко набута лоцкунга на предната седалка и взе да бърника из контролното табло. Въжето, с което спийдстерът бе привързан, изстена и се отдели от кея, а лодката запърпори напред между две крила от пръски.

Куингът караше, опрял безгрижно трите си ръце на седалката под най-различен ъгъл.

Четири ръце. Това се срещаше рядко. В гадното време преди Революцията куингите от висшата каста бяха използвали митогенетични техники, с които моделираха развиващите се ембриони. Четири ръце означаваха принадлежност към кастата на воините. Кин реши да подходи тактично.

— Как така… — попита тя. — Как така носите само специално ушити ризи?

Той въобще и не погледна назад.

— Семейна традиция. Моето семейство винаги е изпращало едно от мъжките деца при воините. Те са поработили и върху майка ми, но… спомняте ли си Повредата по Линия от петдесет и осма?

— Естествено. Земята беше отрязана от Вселената за цял месец. Някакъв опасен луд бе заложил бомби едновременно и на двата терминала.

— Точно така. Родителите ми тогава работеха в посолството в Ню Ставангер. Докато ремонтирали Линията, започнали родилните мъки на майка ми.

А куингите вярваха, че когато се ражда дете, в празното му все още съзнание се настанява онази душа, която най-наблизо е останала без тяло…

— Всъщност шандското културно аташе попречило на баща ми да се самоубие — двамата вечеряли заедно — продължи Марко с равен глас. — Смятал, че сам той може да успее първи да се добере до мен, разбирате ли? Обаче работата не станала. Така че нашите ме уредили с човешки документи и ми намерили дом при една възрастна двойка в Мексико, и после напуснали Земята. Край на разказа. А вие как така сте плешива?

Ръката на Кин се стрелна към перуката й.

— Ъъ… ами от възрастта. Косата не издържа.

Марко се взираше напрегнато в хоризонта.

— О — обади се той. — Чудех се… Винаги съм смятал, че подобни неща не бива да ни смущават, нали така?

Лодката пърпореше през полуудавени горички и флотилии от села, докато най-накрая заседна сред водораслите. Марко изруга и срита лоста за смяна на захранването.

— Отлив — поясни той. Коритото на лодката се измъкна над водата и те избръмчаха нататък през подгизналата растителност. Няколко окъснели риби, изоставени от водата, подскачаха тромаво подир дръпналото се море. На Кунг само амфибиите оцеляваха дълго.