Тери Пратчет - Страта

— О, да. Не беше по-голяма от човешка длан. Гледах ги как излизат. Помислих този мъж за служител на Компанията. Искаше да купи моите услуги.

— Като пилот?

Куингът махна едва-едва с единия чифт ръце.

— Мога да управлявам всякакви кораби, грешка няма. Дори такива без записи-матрици. Най-добрият съм… тези какво искат?

Баркунгът се приближи до масата, като свенливо мъкнеше подире си грамаданска космата камбана, подскачаща на един крак… Отгоре връз туфата бе прикрепено гласово устройство.

— Това е Зелено-биещо-на-индигово. Ехфт е — поясни той старателно. — Той е началникът на санитарната служба на Върха на Линията.

— Много се радвам да се запозная с него — рече Кин. Ехфтът пъргаво изщрака, измъкна изпод… мантията си (кожата си?) прозрачна кутия и я размаха току пред очите на Кин. Тя чу как Марко изфуча.

— Voila! Regardez! — изскърца гласовото устройство. — Землян! Мутмут! Разумен! Въпрос!

Голямата черна птица в кутията вторачи мънистено око в Кин и продължи да си пощи перата.

— Появи се тук вчера — обясни баркунгът. — Казах му че това е птица, земно животно. Само че може да говори.

— Проверихме в „Справочник на разумните видове“, но там се споменава само едно птицеподобно, и то не е това.

— Прилича на възголемичък гарван. — Кин пое кутията. — Какъв е проблемът? — попита тя и се замисли. — Разбрах какъв е проблемът. Искате да знаете дали да го арестувате, или да го унищожите? Но как изобщо се е промъкнала птица тук?

— Загадка!

— Не знаем.

Нещо подтикна Кин да отвори кутията. Птицата подскочи, кацна на ръба и я погледна.

— Безобиден е — рече тя. — Сигурно е нечий любимец.

— Любимец ли?

— Умствен симбиот — провлечено поясни Марко. — Тия човеци са луди.

Ехфтът несигурно се затътри напред и пак тикна пипалото си под носа на Кин. Държеше дебела примка от сложна преплетена връв. Сърцето й се сви — това беше ехфтска „книга за пипане“.

— Когато му казах, че вие сте вие, то се смъкна чак до отсека си, за да вземе прехода на нашата книга — заяви със съсобственически тон баркунгът. — То иска вие да…

Но Кин вече се беше заловила да връзва персонализиран възел в началото на примката.

— Разбирате! Не! Мен! — изграчи устройството. — За! Пале! Мое! Сродник!

— Иска да каже, че…

— Разбрах — прекъсна го Кин с досада.

— Джало! — кресна гарванът.

— Вземете го с вас — рече баркунгът и натика „клетката“ в единия чифт ръце на Марко. — Тя може да си го храни, да го яде, да прави любов с него, да го учи да пее, каквото там правят човеците с лютивците си.

— Любимци — поправи го Марко и пое клетката. Като че друг избор и без това нямаше.

Ехфтът ги сподири с поглед до кея на совалката.

— Луди? — изтърси то.

— Сега човеците управляват Вселената — рече жално баркунгът. — Ама че са щури, ще ми се и аз да прихвана малко от тяхната щуротия. Забеляза ли как ходят човеците — все едно галактиката е тяхна.

Ехфът се замисли над това. Винаги му се бе налагало да се понапъне, за да проумее методите на придвижване, коите не включваха пипала.

— Не — рече най-накрая то.

На совалката имаше малко пътници. Последва миг на диййййй!, когато ракетите-прашки я запратиха вън от хангара и надолу по Линията.

— Поне ще имам разводач-туземец — обади се Кин и се усмихна, за да покаже че това е шега. Но този кунг май разбираше от хумор. Законен човек?

— Надявах се, че вие ще можете да ми помогнете там — Марко измъкна една кесия от пътната си чанта. — Никога не съм слизал там през целия си живот. Понякога карам товарни кораби, но само до Там Горе.

— Искате да кажете, стигали сте толкова близо и никога не сте слезли да видите света на вашия народ?

— На моя народ ли? Аз съм роден на Земята.

Той извади лула с цвят на кост, натъпка я от пунгията и я запали с вечна запалка. Кин набърчи нос.

— Какво, по дяволите, е това?

— Тютюн — обясни Марко. — „Къти Пиърлес VI“. Един човек ми го изпраща от Лондон. Лондон, Англия — разбирате ме.

— И това ви харесва?

Нещо щракна: въздушните филтри на каютата се бяха задействали. Марко извади лулата от устата си и я заразглежда замислено.

— Общо взето, не — призна си той. — Но от историческа гледна точка съм доволен. Мога ли да ви задам един въпрос?

— Давайте.

— Вие да не би да си падате по кунги? Искам да кажа, в сексуален смисъл?

Кин се втренчи в грамадните сиви очища и петнистата кожа и напиращият отвътре рязък отговор й заседна в гърлото. Тя си припомни разни откъслечни слухове, които беше чувала. От фигурата на Марко, подобна на пръчка, се излъчваше мъжественост на талази. Мъжките кунги бяха почни неправдоподобно мъжествени. И очевидно сладострастието им достигаше болестни размери. Кунгите си се деляха рязко на мъжки и женски без всякакви там неуловими граници между абсолютно мъжкото и абсолютно женското в психиката, както е при човеците. За някои човешки жени кунгското мъжкарство беше истински магнит.