Осветени от Луната ли? Луна имаше, очевидно на няколко хиляди мили над Диска — и тя светеше . Светлината й нямаше как да е отразена — нямаше какво да отразява. Имаше и звезди — между кораба и Диска проблясваха звезди.
Сенчестият овал се намираше сред мътно кълбо. Марко преведе онова, което безстрастно му съобщаваха машините. Дискът се намираше вътре в прозрачна сфера с диаметър шестнайсет мили, а звездите бяха — „Нали ти казах, Кин“ — прикрепени към нея.
Единият край на Диска сияеше по-силно. Светеше със зелен пламък, който опасваше ръба, докато най-накрая видяха дупка в пространството, поръбена със зелени и сребърни пламъци. После на пръстена му порасна скъпоценен камък и изчезна също тъй внезапно, колкото се беше и появил. Слънцето изгря. Мънинко слънчице.
Това ще запомня аз — помисли си Кин. — Зеления огън по изгрев — защото целият Диск е опасан от море, което прелива през ръба като 35 хиляди мили дълъг водопад, а Слънцето сияе през падащата вода — нищо чудно, че Джало беше пощурял.
Зората се стрелна през Диска. Силвър реагира първа. Тя се изкикоти.
— Той наистина го наричаше плоска Земя, нали? — попита тя. — И излезе самата истина, нали?
Кин се загледа. Континентите се бяха размърдали, истина си беше, и това нещо там долу явно изобщо не беше Нов Свят. Ами си беше Земя като Земя — тя различи Европа. Земята. Плоска.
Марко ги нагласи на бърза орбита и цели три часа никой не излезе от командната зала. Дори и Силвър си пропусна поредното ядене и вместо това нахрани любопитството си.
Гледаха как водопадът се излива под силно увеличение. Имаше каменисти острови, някои — покрити с дървета, надвиснали над падащата вода. Висок водопад си беше — петстотин мили кипяща мъгла. Но самият Диск беше дебел само пет мили. Когато корабът му мина отдолу, там нямаше нищо друго освен черна като Космоса равнина.
— Някои човеци са вярвали, че Земята е плоска и се крепи на гърбовете на четири слона — обади се Силвър.
— Така ли? — учуди се Кин. — А на какво са стояли слоновете?
— Върху гигантска костенурка, която плава в безкрая.
Кин пробва идеята на вкус.
— Тъпотия — отсъди тя. — Какво е дишала тая костенурка?
— Знам ли. Това си е мит на вашата раса.
— Какво ли не бих дала, за да разбера как така морето не престава да се излива през ръба.
— Вероятно там долу в цялата тая пара има молекулярно сито — обади се Марко, без да вдига поглед от екрана. — Както и да е, водопроводът няма кой знае какво значение. Къде ли са обитателите? Това нещо очевидно е артефакт, правено е.
— Никой ли не се опитва да се свърже с нас?
— Само ме чуй колко съм въодушевен.
— Предполагам, че с това искаш да кажеш „не“. Ама знае ли човек. Всичките ония оръжия в склада не ми излизат от ума.
— И на мен не ми излизат от ума. Може би Джало е искал да трепе морски змейове с тях, ама май не е тъй. Подозирам, че онзи, който е способен да сътвори това, надали ще се притесни от което и да било оръжие на този кораб.
— Може би обитателите са измрели — предположи Силвър. Кин и Марко се спогледаха безизразно.
— Надали — усъмни се Марко. — По-скоро са прехвърлили стадия на грубото физическо съществуване. Може би дори и в този миг прочесват неразгадаемото.
— Значи тия дни им се готви голям шок — рече Кин. — За да я кара така, това нещо би трябвало да има огромна нужда от енергия. Орбитата на Слънцето е съвсем крива. Как така моретата не се изливат до дъно? Защо си имат собствени звезди, когато ей-там има истинска звезда?
— На това мога да ти отговоря — отвърна Марко. — Май голямата сфера е прозрачна само ако се гледа отвън. Ние виждаме какво има вътре, те обаче не виждат какво има навън. Не ме питай защо.
— Ще кацаме ли? — попита Силвър.
— А как ще влезем вътре? — на свой ред попита Кин.
Марко направи гримаса.
— Лесна работа — рече той. — В черупката има осемдесетметрова дупка. Последния път минахме покрай нея.
— Какво ?!
— Ами вие се бяхте захласнали по водопада, пък и на мен тогава тая дупка не ми се видя особено важна. Без съмнение обитателите на Диска пътуват в Космоса.
Двайсет минути по-късно те увиснаха над дупката. Тя беше леко елипсовидна, а ръбовете й като че бяха разтопени. Може да е направена чрез внимателно боравене с ядрения двигател на космически кораб, помисли си Кин. Или с геоложки лазер. Дали на сондите „Терминус“ е имало лазери? Вероятно.
— Все още сме доста високо над атмосферата — обади се Марко. — Надявам се обитателите на Диска да не са се разсърдили на хората, че са им пробили небето.
Читать дальше