Тери Пратчет - Страта

— Клекни и почвай да се умилкваш — измърмори тя на Шандата.

Силвър послушно се сгъна. Лейв погледна нея, после Кин. Най-накрая се протегна и ръчна лекичко Силвър в лакътя.

— Браво на момчето — ухили се Кин. Той отскочи назад.

Преминаването във втора фаза Кин отбеляза, като взе да си подсвирква старата песничка, на която танцуваха роботите — „Квартирантът на госпожа Уиджъри“.

Силвър затанцува жално върху пясъка, обърнала поглед към небето с израз на остро отвращение. Но спазваше ритъма. Освен това се движеше крайно непохватно. Кин, която я беше виждала да се движи като водна струя, намазана с олио, направо се възхити от този последен щрих. Всяко достатъчно тромаво нещо е смешно. А смешното не е опасно.

Мъжете започнаха един по един да се дотътрят обратно. Силвър продължаваше да танцува — когато пристъпяше от крак на крак, изпод лапите й се надигаха мънички пясъчни бури. Кин спря да свири.

— Номерът ти мина — рече тя. — Вече направо са готови да ти подхвърлят захарчета. Я си почини и гледай да не се прозяваш. Марко?

Марко изфуча и се измъкна из храстите.

В сивия си скафандър и с мантия, набързо стъкмена от едно термодеяло, той, кажи-речи, можеше да мине за човек, макар и ужасно недохранен. Очите му бяха твърде големи, носът — твърде дълъг. Лицето му беше сиво като скафандъра.

Но имаше цяла бала червена като огън коса. Не че всъщност беше коса, ама беше червена. Сигурно успяваше да компенсира очите.

Мъжете го гледаха с опасение, но този път никой не побягна.

Един пристъпи до Лейв и изръмжа нещо, а после извади къс меч. Настана мигновено объркване, което свърши с това, че Марко приклекна, готов за скок, а мъжът се просна на пясъка и мечът му отхвърча на десет стъпки. Лейв престана да му извива ръката и го срита със замах. Мъжът се разциври.

— А сега да спускаме кораба на вода — изкомандва Кин.

Силвър защъпука към кораба и подпря носа с рамо. В първия миг не се случи нищо, после корабът се плъзна по брега и спря едва когато и кърмата цопна нетърпеливо във водата.

Кин хвана Лейв за ръка и го поведе непоколебимо към кораба. Рижият загряваше бързо. След пет минути хората му бяха вече на борда, сложи-масичката си тананикаше нещо под мачтата, а всички погледи бяха вперени в Силвър, която се носеше над морето, закачена за кабела.

Там, където морето се разделяше на две и обгръщаше острова, преди да пропадне в нищото, имаше област със застояла вода. Когато течението го подръпна немощно, корабът вече летеше по вълните.

Две случки пооживиха пътуването.

Лейв, явно нервен, подаде на Марко рог, пълен с някаква сладникава течност.

Марко я подуши подозрително и ливна малко в сложи-масичката.

— Излиза, че е някакво питие, което съдържа глюкоза — обади се той. — Ти какво ще кажеш, Кин?

— Пробва ли го на сложи-масичката?

— Светна зелено. Да не би да е някаква отвара за подсилване?

Той гаврътна половин рог и примлясна с онова, което при него минаваше за устни. Позахили се и изпи и останалото.

После програмира масата да го възпроизведе и щом мъжете най-после престанаха да се чудят и дивят на пластмасовите чашки за еднократна употреба, те започнаха да му ги подават един през друг да им ги напълни пак. По-нататък избухна нестройно пеене, а от време на време и тракане на весла — когато някой гребец пропуснеше да загребе. Най-накрая Кин забеляза негласната молба в погледа на Лейв и изключи машината. По-късно и Силвър се пробва да гребе. Настани се насред кораба, награби две весла и влезе в ритъм с абсолютна лекота. Един по един гребците пускаха веслата и вперваха погледи в нея. Корабът забави ход чак когато нейните весла се скършиха.

Марко намери Кин под навеса от кожи зад мачтата — люскаше мартини след мартини и беше потънала в мисли.

— Искам да си поприказваме на четири очи — рече той.

— Хубаво. — Кин потупа по чергата до себе си. — Как ти е главата?

— По-добре е. Това питие очевидно съдържа опасни примеси. Според мен няма да го погледна цял час. — Той бръкна в кесията на пояса си и измъкна руло пластмаса. Разгърна го и то се превърна в снимка на Диска от въздуха.

— Накарах компютъра да я направи, преди да напуснем кораба — поясни той.

— Защо досега не си ми я показал?

— Не ми се щеше да насърчавам някакви глупашки напъни за експедиции — отвърна той. — Както и да е, вече сме тръгнали да навлизаме навътре в Диска… Я погледни снимката. Какво липсва?

Кин пое листа.

— Много неща липсват — рече тя най-накрая — и ти го знаеш. Валхала я няма никаква. Ето защо Лейв се натресе на водопада. И Бразилия я няма. Кротки океан е съвсем мъничък, ей ти го тука на гърба на Азия…