Тери Пратчет - Страта

Нещо бяло се стрелна през водата като коркова тапа и сграбчи чифт увиснали във въздуха ноктести лапи. За секунда Силвър и стреснатият звяр увиснаха така. После крилете се свиха с плющене и звярът се изстреля надолу като куршум. Кин дочу отчетливо съскане.

На третия дракон явно най му сече пипето, помисли си Кин. Най-умният винаги влизаше последен в боя. Твърде късно беше да прекрати полета си. Вместо това той прелетя над кораба, разперил криле като парашут, и щом премина с грохот над Марко, кунгът нададе крясък и скочи.

Беше си сложил летателния колан. Драконът се опита да завие рязко във въздуха, препъна се, възвърна си равновесието и се опита да избяга на някое по-високо и по-безопасно място. Да, ама не стана.

Вълните от другата страна на кораба се разпениха и върхът на едно крило немощно изпляска току над водата. После корпусът на кораба се килна рязко. Силвър се качваше на кораба.

Мъжете около Кин се разкрещяха, юрнаха се нататък и със смях започнаха да се прехвърлят през борда.

Високо горе въздушният бой приключи с това, че оцелелият дракон с крясък се понесе на пълна скорост в посока изток и раздразни Кин, като за миг й позволи да мерне как точно успява да развие такива високи скорости. Тия извадени от филм на ужасите крила бяха твърде непохватни, че да стават за нещо друго освен за тежкотоварно летене. За да пътува по-бързо, драконът ги сгъваше, навеждаше се така, че главата му да мине под тялото, и почваше да издишва. Когато беше вече толкова далече, че тя не можеше да различава подробности, дъхът му вече беше загрял до жълто.

В небето се появи още нещо и се заспуска лениво надолу. Кин го проследи с поглед. Драконова глава. Съвсем скоро след това — макар че на изгубилата ума и дума тълпа на кораба й се стори къде-къде по-дълго — последва и тялото. Крилата си бяха все така широко разперени. То се спускаше бавно надолу по спирала, а на гърба му седеше Марко и продължаваше да го кълца с ножа. Щом цопнаха във водата, над кораба се понесоха ликуващи викове.

Които преминаха в гневни, щом забелязаха, че драконът, който Силвър изтегли на борда, беше все още жив. Мъжете припряно се задърпаха встрани и отвориха на Кин добра видимост.

Звярът пляскаше печално върху палубата, а от крилата му се лееше вода. Той вдигна подгизналата си глава към Кин и зверски изпръхтя.

Две струи гореща вода обляха краката й.

Марко се изкатери на борда с помощта на всичките си четири ръце. Гребенът му сияеше, кървавочервен. Той се изпъчи сред притихналата във възхита тълпа, вдигна окървавения нож над главата си и се провикна по тиролски:

— Рефтег! Ймал рефтег ПЕЛК!

Ким погледна Силвър, която си отвинтваше бивните. Шандата направи гримаса.

— Разправяй ми ги ти, че тоя официално бил човек! — каза тя. — Нещо все забравям.

— Какво точно възнамеряваш да правиш с това? — попита Кин. Един от мъжете до нея беше извадил меча си и гордо предлагаше на Шандата, с дръжката напред. Силвър не му обърна никакво внимание.

— Драконът е мъртъв — рече тя, — но тялото е на наше разположение. Много ми се ще да разбера как точно едно органично същество може да бълва огън. — Тя награби трупа за шията и за опашката и го помъкна към кърмата.

Марко се приближи наперено към Кин.

— Аз възтържествувах! — кресна той.

— Да, Марко, да.

— Те ни обявяват война! Дракони ще ни пращат! Да, ама са си направили сметката без мен!

— Да, Марко, да.

— Те заговорничат против мене, ала аз победих! — изкрещя той с изцъклен поглед. После изведнъж лицето му се спаружи.

— Ти си мислиш, че аз съм просто кунг, който го тресе параноята — рече той кисело.

— Ами щом казваш…

— Гордея се с това, че съм човек. Недей да бъркаш! Що се отнася до другото — той се извърна, — това, че просто те тресе параноята, не значи, че Ония няма да те спипат.

Тя го проследи с поглед как се приближи към мъжете и те се скупчиха наоколо му. Беше го страх от всичко, освен от непосредствената физическа опасност. И беше толкова човек, колкото и тигрите са хора.

Силвър гледаше жално сложи-масата. Не че беше повредена, но пластмасовата обшивка никога вече нямаше да бъде същата.

Щом мъжете се заловиха отново за греблата, Кин извади комплекта инструменти от скафандъра и нагласи доколкото можа трупа на дракона на тясната предна палуба. Комплектът беше малък по размери, но доста съдържателен. Малоумен космонавт би могъл години наред да го ползва и да оцелее на някоя чужда планета. На някои им се беше и случвало. Кин си избра един хирургически скалпел.