Тери Пратчет - Страта

По-късно се разрови из комплекта и изрови един мулти-секач.

След минутка пак бръкна вътре и сглоби вибротриона. Бжжжжжжжтът, който той издаваше, докато буксуваше и се тресеше върху люспите, направо накара зъбите й да настръхнат, но не изключи сечивото, докато острието му не се строши.

Тръгна да търси Марко и Силвър, които бяха застъпили смяна на греблата, и се намести помежду им.

— Тия дракони са реактивни — заяви тя. — Успях да отворя шията — отвътре е тапицирана с нещо като дунапрен. И се режеше като пача. Когато пробвах лазера за заварки върху него, хич не се и затопли даже.

— Ами тялото? — попита Марко.

— Люспите са корави, ама корави, ти казвам! Може би забелязвате, че държа в ръцете си останки от вибротрион. А разправят, че тия триони можели да разрежат обшивката на космически кораб.

Силвър се ухили.

— Накрая почваш да си мислиш за същества, които пият керосин. Не се и съмнявам, че си пропуснала да го минеш с гайгера — изсумтя кунгът.

— Не, пробвах го, естествено. Нищо.

— Много съм изненадан.

— Искате ли да чуете какво стана, когато му прерязах врата и пъхнах гайгера в телесната кухина?

— Направо изгарям от нетърпение да го чуя.

— Вътре с по-горещо и от ада. Това нещо си е жива атомна пещ. И хич не ми разправяйте, че е плод на еволюцията — не и в един земеподобен свят. Конструирано е! Ето къде ще намерите ония, които са построили Диска — там, откъдето е дошло това чудо!

— Центърът на Диска — замислено рече Силвър. Кин зяпна, а Шандата кимна нехайно и налегна веслата.

— Нали знаете, че езиците ми вървят — отбеляза тя. — Поприказвах си с този-онзи. Стигнахме до етапа „посочи и кажи“. Понякога им се случвало да видят такива зверове. По тия краища те идват от изток, но когато корабите плават на юг, драконите се появяват от североизток. Ето защо заключих, че идват от централната област. Какво ме зяпате така?

— Марко вече каза, че искал да отиде до центъра. Май… май барометър се канеше да им предлага.

Следващата зора ги завари да плават сред все по-разбунено море и най-накрая навлязоха в един фиорд, който се виеше сред бели планини. Видяха колония от каменни къщи с покриви от торф и мижави пасища. Хората се стекоха на чакълестия бряг, а после се дръпнаха с писъци, когато Силвър скочи през борда, нарами кораба и го изнесе на брега сам-самичка, докато гребците си седяха по местата и се подсмихваха като зли демони.

На носа беше завързана драконска глава с изцъклени очи.

Лейв ги въведе в колиба с висок покрив, която накара Кин да се зачуди каква точно беше историята за Грендел. Но, разбира се, Грендел се прокрадваше покрай нея, размахваше многобройните си ръце и търсеше с поглед потенциални убийци из тълпата.

Когато очите й свикнаха със сумрака вътре, тя забеляза огъня, който гореше в една яма, и мъжа, седнал до него на грубо сковано столче, изпънал напред единия си крак. Беше рижав и брадат.

Той се надигна с клатушкане от столчето и прегърна Лейв. И двамата се държаха така, сякаш възможността единият да се опита да намушка другия почти не съществува. После по-младият заговори.

Сагата излезе доста протяжна. След малко изведоха стареца навън, за да му покажат останките от мъртвия дракон. Представиха го на Силвър, а после той закуцука около Марко, който го гледаше под око.

Дядката се ухили на Кин по начин, който недвусмислено изразяваше едни такива хоризонтални мераци.

Насърчени от тази проява, наизлязоха и други местни жители. Вниманието на Кин бе привлечено от двама мъже в черни одежди. Единият гледаше Марко с боязън и нареждаше нещо на глас.

Силвър извъртя глава.

И изтресе едно изречение на същия език.

Оттам нататък превеждаше Силвър.

— Езикът е латински, езикът на древния Рем. Само дето тези хора говорят не за Рем, а за Рим.

Кин се замисли.

— Ромул и Рем — рече тя най-накрая. — Основателите на Ремската империя. Чували ли сте легендата?

— Спомням си, че май се натъкнах на нея в някаква фолклорна антология.

— Значи на Диска Ромул е спечелил привилегията градът да бъде кръстен на него. А какво друго казаха?

— О, надрънкаха един куп дивотии за демони — обичайните за примитивните общества истории. Някога да сте чували думата трол ? Погледнат ли Марко, все това повтарят. Май и за богове доста нещо изприказваха.

Кин се огледа. Тези хора бяха или първобитни, или превъзходни актьори. Може би боговете бяха онези, които бяха построили Диска.

— Я ги разпитай за боговете — подкани тя Силвър. Последва дълъг-предълъг разговор, а най-старият от мъжете сегиз-тогиз сочеше небето. Лейв и баща му ги наблюдаваха внимателно.