Алистър Маклейн - Златното рандеву

Не казах нищо. Булен не обичаше никой и особено офицерите му да проявяват закъснели реакции, ахкания и пъшкания. Вместо това изгледах мъжа, седнал на масата срещу капитана: Хоуард Къмингс.

Ковчежникът Къмингс, дребен, пълничък, добродушен и необикновено умен ирландец, беше след Булен най-важната личност на кораба, Никой не оспорваше това, макар че самият Къмингс не го подчертаваше. На един пасажерски кораб добрият ковчежник има цената на злато, а Къмингс беше безценна перла. През тригодишната му служба на „Кампари“ търканията, неприятностите и оплакванията от страна на пасажерите бяха почти непознати. Хуард Къмингс беше гений като посредник в компромисите и заглажданията на накърнени честолюбия и изобщо в оправянето на хорските отношения. Капитан Булен по-скоро би си отрязал дясната ръка, отколкото да се лиши от Къмингс.

Погледнах Къмингс поради три причини. Той знаеше всичко, което става на „Кампари“ — от тайните нареждани за транзакции, извършвани в телеграфната зала, до сърдечните вълнения на най-младия огняр в котелното отделение. Отговаряше за всички стюарди на борда. И накрая, беше близък личен приятел на „Банановите крака“. Те бяха плавали заедно десет години — главният ковчежник и главният стюард, на един от най-големите трансатлантически лайнери и това беше един от майсторските удари в кариерата на този изявен съблазнител, лорд Декстер, когато е успял да примами тези двама души да напуснат корабите си и да дойдат на борда на „Кампари“.

Къмингс улови погледа ми и поклати мургавата си глава.

— Съжалявам, Джони. И аз съм на тъмно, колкото теб. Видях го за малко преди вечеря, трябва да е било около осем без десет, когато пийвах една каничка с плащащите клиенти. — Кавичката на Къмингс представляваше специална бутилка уиски, напълнена само с плодов сок — Току-що говорихме с Уайт. Той казва, че е видял Бенсън в каютен апартамент №6 към 8, 20 ч. — преди половин час, не, по-точно преди 40 минути. Очаквал да го види малко след това, защото всяха нощ през последните две години, ако времето е добро, Бенсън и Уайт имали навика да изпушват по една цигара на палубата, докато пасажерите вечерят.

— Редовно ли? — прекъснах го аз.

— Много. Почти в 8, 30, никога по-късно от 8, 35. Но не и тази вечер. В 8, 40 Уайт отишъл да го потърси в каютата му. Никаква следа от него. Организирал половин дузина стюарди да го търсят и пак без резултат. Прати за мен и аз дойдох при капитана.

А капитанът прати за мен, помислих си аз. Щом има под ръка черна работа, викай стария верен Картър. Погледнах Булен.

— Претърсване, сър?

— Именно, мистър. Проклети безобразия, една дивотия след друга. Тихо, ако можеш!

— Разбира се, сър. Може ли да взема Уилсън, боцмана, няколко стюарди и свободни от наряд матроси?

— Можеш да вземеш и лорд Декстер с дирекционния му съвет, стига да ми намериш Бенсън — ухили се Булен.

— Да, сър. — Обърнах се към Къмингс. — Не страда от нещо, нали? Предразположен към замайване, прилошаване, сърдечен пристъп или нещо друго от този род?

— Дюстабанлия, само това — усмихна се Къмингс, въпреки че не му беше до усмивки. — Миналия месец мина годишния си контролен преглед при доктор Марстън — 100%. Дюстабанлийството е професионално заболяване.

Обърнах се към капитан Булен:

— Мога ли да разполагам с двайсет минути или може би половин час за един тих оглед, сър? С мистър Къмингс?

— Това е една спокойна, безветрена нощ. Не може и дума да става за каквито и да било крясъци или викове за помощ, а и на долните палуби винаги през нощта има доста хора от екипажа и е просто невъзможно никой нищо да не чуе. А вероятно той не е бил и болен. Това, което схващам, е, че ако е изпаднал в някаква беда, то стопроцентово би му била необходима незабавна помощ. Щом той не я е потърсил, то сега вече е минал този момент, когато тя е била наложителна. Аз не виждам нищо лошо в това да изчакам още двайсетина минути, преди да обявим тревога.

— Никой няма да обявява тревога, мистър. Това е „Кампари“.

— Да, сър. Но няма голяма разлика в това дали ще разтръбим всичко по радиото или скрити ще си шепнем в някой тъмен ъгъл. Ако Бенсън е изчезнал и това се окаже истина, ще стане известно на целия кораб още прели полунощ. А може и по-рано.

— Няма що, добре ме успокои — изръмжа Булен. — Добре, Джони, вие двамата с Хауи, вижте какво можете да откриете.

— Вашите пълномощия да огледам навсякъде, сър?

— Безусловно, разбира се!

— Навсякъде? — настоявах аз. — Или ще си загубя времето. Знаете това, сър.