Алистър Маклейн: Златното рандеву

От самото си раждане до смъртта си този огромен фонтан може би трая цяла минута и само секунда след като той изчезна и източният хоризонт пак се прочисти, до нас долетя по водната повърхност тъп гръмовен звук, последван от дълбокия, застрашителен следексплозивен грохот и придружаващи го ударни вълни. После пак се възцаря мълчание, дълбоко и гробовно.

— Е, доктор Керолайн — казах обобщително аз, — поне имате удовлетворението да знаете, че проклетата гадина работи.

Той замълча. Никой не подхвана разговор. Всички очакваха приливната вълна, но тя така и не дойде. След минута-две до нас откъм изток достигна дълго, бавно мъртво вълнение, мина под „Тикондерога“, разлюля го силно пет — шест пъти и отмина. Пръв от всички капитан Брейс успя да проговори:

— Това е то, капитан Булен. Всичко се превърна в дим. Вашият кораб и моите сто и петдесет милиона в злато.

— Само кораба, капитан Брейс — казах аз. — Само кораба. Що се отнася до двадесетте изпарени генератора, убеден съм, че правителството на Съединените щати ще компенсира на драго сърце електрокомпанията „Хармсуърт енд Холден“.

Той се усмихна уморено, бог знае, че не му беше до усмивки.

— Нямаше генератори в онези каси, мистър Картър. Златни кюлчета за форд Нокс. Как този дявол Карерас…

— Вие знаехте, че в касите има злато? — запитах го аз.

— Разбира се, че знаех. По-скоро знаех, че е на борда. Но бяха направили грешка при маркирането на касите. Предполагам, че всичко е забулено в такава проклета секретност, че едната ръка не е знаела какво прави другата. Според моята митническа декларация касите със злато бяха предните двайсет на горната палуба, но едно известие на адмиралтейството нощес ме уведоми за сторената грешка. По-точно, уведоми онези подставени разбойници радисти. Изобщо не ми го показаха, естествено. Трябва да са съобщили вестта на Карерас и първото нещо, което сториха, когато той се залепи за нас, беше да му дадат самата записана бланка за потвърждение. Той ми я остави за спомен — добави горчиво капитан Брейс и протегна ръка с бланката.

— Искате ли да я видите?

— Няма нужда — поклатих глава аз. — Мога да ви кажа дума по дума текста на известието:

НАЙ-ПЪРВО ПРЕДИМСТВО СПЕШНО НЕЗАБАВНО ПОВТАРЯМ НЕЗАБАВНО НА ВНИМАНИЕТО НА КАПИТАНА НА „ФОРТ ТИКОНДЕРОГА“: ГОЛЯМА ГРЕШКА В МИТНИЧЕСКАТА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ТОВАРИТЕЛНИЦАТА: СПЕЦИАЛНИЯ ТОВАР НЕ ПОВТАРЯМ НЕ В ПРЕДНИТЕ ДВАЙСЕТ КАСИ НА ГОРНАТА ПАЛУБА МАРКИРАНИ ТУРБИНИ НЯВИЛИ ТЕНЕСИ НО ПОВТАРЯМ НО В ПРЕДНИТЕ ДВАЙСЕТ КАСИ НА ЗАДНАТА ПАЛУБА МАРКИРАНИ ГЕНЕРАТОРИ ОУКРИДЖ ТЕНЕСИ: ПРИЗНАЦИ ДА ПОПАДНЕТЕ НА УРАГАН ВАЖНО ОСИГУРЕТЕ ПЪРВО ТОВАРА ЗАДНАТА ПАЛУБА: ОТ КАБИНЕТА НА МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА ОТ СТРАНА НА ВИЦЕАДМИРАЛ РИЧАРД ХОДСЪН ДИРЕКТОР ЗА ФЛОТСКИТЕ ОПЕРАЦИИ.

Капитан Брейс се ококори насреща ми.

— Откъде, в името на…

— Мигел Карерас имаше също такава митническа декларация в каютата си — казах аз. — Маркирана — и правилно — точно като вашата. Видях я. Радиограмата не е дошла от Лондон. Дойде от мен. Изпратих я аз от радиокабината на „Кампари“ в два часа тази нощ.

Възцари се наистина дълга, много дълга тишина: и както можеше да се очаква, наруши я Сюзън Биърсфорд. Тя пристъпи до носилката на Булен, загледа го и каза:

— Капитан Булен, мисля, че вие и аз дължим на мистър Картър едно много голямо извинение.

— И аз мисля така, мис Биърсфорд. Наистина така мисля. — Той направи опит да се намръщи, ала не излезе нищо. — Но той ми каза да млъкна, представете си! На мен, неговия капитан. Чухте ли го?

— Това е нищо — рече тя оправдателно. — Вие сте само неговият капитан. И на мен ми каза да млъкна, а пък аз съм негова годеница. Ще се оженим идния месец.

— Негова годеница? Ще… ще се жените идния месец?

— Въпреки болката капитан Булен се надигна на лакът, изгледа с недоумение всеки от двама ни поред, после пак се отпусна тежко в носилката си. — Е, взели ме дяволите! Това пък го чувам за първи път.

— И мистър Картър го чува за първи път — призна тя.

— Но сега го чува.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2117

Издание:

Алистър Маклейн. Златното рандеву

Бева-прес, 1992

Преводач: Хени Конова, 1992

Художник: Радослав Рашев, 1992

ISBN 954-513-004-0

„Кокни“ — кореняк лондончанин.