Алистър Маклейн - Златното рандеву

Сеньор Карерас очевидно не споделяше почтителни страх на агента от Карачио към революционното правителство. Аз се учудвах как човек като него, с явно аристократичен произход, беше в състояние да запази непокътнато своето очевидно огромно богатство под носа на силите, извършили преврата, които победиха и напълно унищожиха старите порядки. И защо след като парите на острова бяха толкова отчайващо малко, на него му беше позволено да обръща такива големи суми от тях в долари, за да заплати за това пътешествие, и защо изобщо му бе позволено да напусне острова.

Но аз запазих учудването за себе си. Вместо това казах:

— Вие сте все още далеч от рекорда, сеньор Карерас. В предишното пътуване ние имахме едно семейство от Сантяго и двама мъже от Бейрут, и всичките те бяха долетели в Ню Йорк специално за нашето пътешествие.

— И не е възможно те всички да са сбъркали, а? Не се безпокойте, мистър Картър, аз възнамерявам добре да се забавлявам. Можете ли да ни дадете някаква представа за нашия маршрут?

— Това всъщност е едно от развлеченията, сър. Няма установен маршрут. Той се определя главно от предназначението на товарите. Едно е сигурно, пътуваме за Ню Йорк. Повечето от пасажерите ни се качиха там, а те обичат да бъдат връщани там, откъдето са се качили. — Всъщност той го знаеше, знаеше, че е натоварил ковчези за Ню Йорк. — Може да спрем в Насау. Зависи какво ще реши капитанът… компанията му дава голяма свобода да определя местните маршрути според нуждите на пасажерите… и прогнозите за времето. Сега е сезонът на ураганите, мистър Карерас, или почти е настъпил. Ако прогнозите са неблагоприятни, капитан Булен ще поиска да излезе в открито море и ще се сбогува с Насау. — Усмихнах се. — Едно от другите привлекателни качества на „Кампари“ е, че ние се стараем да не разболяваме пасажерите си от морска болест, докато това не е абсолютно наложително.

— Разумно, много разумно — промърмори Карерас. Погледна ме замислено. — Но ще направим едно-две отбивания по източното крайбрежие, предполагам?

— Нямам представа, сър. Нормално, да! Повтарям, зависи от капитана, а поведението на капитана зависи от доктор Слингсби Керолайн.

— Още не са го хванали — заяви мис Харбрайд с грубия си песъчлив глас. Намръщи се с целия пламенен патриотизъм на американец от първо поколение, огледа масата и даде на всички ни възможност да видим намръщеното и лице. — Невероятно, съвсем невероятно. Просто не мога да повярвам. Американец от тринадесето поколение.

Можех да си представя колко невъобразимо далеч беше мис Харбрайд от това тринайсето поколение американски родоначалници. Тя не би могла да замени цялата нейна милиондоларова козметична империя дори и за двама от тях.

— Аз четох всичко за него в „Трибюн“ преди два дни. Знаете ли, че Слингсби са дошли на Потомак през 1662 г. точно пет години след фамилията Вашингтон. Триста години! Представете си, американец от триста години, а сега ренегат! Предател! Тринайсет поколения!

— Не го приемайте толкова тежко, мис Харбрайд — казах ободрително. — Когато се наложи да бягаме със семейното сребро, въпреки че ни е съотечественик, доктор Керолайн няма да бъде с нас в една и съща класа. Последният англичанин, който дезертира в комунистическия свят, е имал прародител, записан в Книгата на страшния съд. Тридесет солидни поколения. Но засега той изобщо изчезна яко дим, като по сигнал.

— Фу — каза мис Харбрайд.

— Чувахме за тази личност. — И Тони Карерас като своя баща бе получил образованието си в някой консервативен колеж по-източното крайбрежие на Щатите. Той беше по-скоро безцеремонен в използуването на английския език — Слингсби Керолайн, искам да кажа… Той изобщо не ме впечатлява. Какво ще прави с това оръжие — Въртележката, както го наричат, нали? Даже ако успее да го изнесе извън пределите на нашата страна. Кой ще го купи? Аз имам предвид това, че така както се развиват ядрените оръжия, то може да бъде определено като играчка в сравнение с другите атомни устройства и разбира се, не може да промени равновесиеето в световните сили, независимо в чии ръце ще попадне.

— Тони е прав — съгласи се Мигел Карерас. — Кой ще го купи? Освен това няма нищо секретно вече в производството на ядрените оръжия. Ако една държава има достатъчно средства и технически потенциал — а тези държави са само четири в света, — тя може да си произведе ядрено оръжие по всяко време. А ако тя няма на разположение тези два фактора, всички планове или работни модели от целия свят стават неизползваеми.