Дейвид Морел - Първа кръв

Не можа да намери трупа никъде в близост до дървото. Канеше се да провери в останките от хеликоптера, когато се сети, че водопадът може да го е завлякъл надолу по камъните, към високата трева. Слезе надолу и намери трупа, на границата между тях, с лице във водата. Темето на главата му беше сплескано, а ръцете и краката му стърчаха в невъзможни ъгли. Рамбо се зачуди къде може да са труповете на кучетата, но не ги видя. Сигурно бяха отнесени по-надолу, във високата трева. Чевръсто коленичи, за да претърси трупа. Трябваше му колана на полицая. Задържа пушката си така, че да не падне във водата, и с една ръка обърна тялото. Лицето не изглеждаше крайно зле, беше виждал и по-лошо през войната. Откъсна поглед от него и се съсредоточи върху разкопчаването и измъкването на колана. Усилието го накара да се сгърчи — ребрата му се врязаха в гърдите. Най-после успя да измъкне колана и провери какво има на него.

Манерка, която се беше посмачкала, но не беше счупена. Отвъртя капачката, отпи и по звука позна, че е пълна до половината. Водата имаше застоял метален вкус. Револвер в удобен кобур. Дръжката беше закрита от кожен капак — не би трябвало да е влязла много вода. Извади револвера и се учуди колко добре Тийзъл беше въоръжил хората си. Беше Колт Питон, с дебела четириинчова цев и голяма мушка в единия край. Пластмасовата дръжка, с която обикновено се продаваше, беше заменена с дебела дървена ръкохватка, направена така, че да не се хлъзга, ако се навлажни. Мерникът до петлето също беше сменен. Обикновено той беше стационарен, но този беше подвижен, за далечна стрелба. Не беше се надявал да намери такова чудесно оръжие. Беше пригодено за патрони „Магнум“, калибър .357 — вторите по мощност амуниции за револвер. Човек можеше да убие елен с него. Можеше да пробие елен от единия край до другия. Бутна лостчето от едната страна и отвори барабана. В него имаше 5 патрона. Мястото под ударника беше празно. Бързо прибра оръжието обратно в кобура, за да не се мокри, провери паласката и преброи още 15 патрона. След това запаса колана около кръста си, наведе се, за да претърси джобовете, и ребрата го срязаха. Нямаше какво да вземе. Търсеше най-вече храна. Мислеше, че човекът може да е имал поне малко шоколад.

Така наведен, гръдният кош го болеше още по-силно. Трябваше да се погрижи за това. Веднага. Разкопча колана от панталона на мъртвеца, изправи се мъчително, разкопча горната вълнена риза и бялата памучна риза под нея. Дъждът заплющя по гърдите му. Омота колана около ребрата си, стегна го и го закопча като здрава превръзка. Болката спря да го прерязва. Остана само болезненият натиск от колана. Трудно му беше да диша. Много беше стегнато. Но поне болката спря.

Закопча се и усети памучната риза прогизнала и студена по тялото си. Тийзъл. Време бе да тръгне обратно към гората — преследването на Тийзъл можеше да му коства ценно време, а и ако имаше друга хайка в тези планини, можеше да се натъкне на нея. Но два часа не бяха кой знае колко. Горе-долу толкова му трябваше, за да го настигне и след това, под прикритието на нощта, щеше да има достатъчно време да се измъкне. Струваше си да отдели два часа, за да натрие носа на това копеле.

Е, добре, тогава накъде? Пукнатината в скалата, реши той. Ако Тийзъл искаше да се спусне бързо от канарата, най-вероятно щеше да се върне там. С малко късмет можеше да изпревари Тийзъл и да го причака, докато оня слизаше. Забърза надясно, вървейки по границата между тревата и камъните. След малко се препъна във втория труп.

Беше старецът в зелено. Но как беше паднал от скалата, за да стигне чак дотук? На неговия колан нямаше пистолет. Имаше ловджийски нож и един калъф и вътре Рамбо напипа нещо — храна. Парчета месо. Цяла шепа. Той отхапа, преглътна почти без да дъвче и отхапа още. Салам, парчета пушен салам, мокър и посмачкан от падането на стареца върху камъните, но все пак беше храна и той отхапваше, дъвчеше, преглъщаше бързо, налагайки си да забави и да прокара храната по всички ъгли на устата си. След това саламът свърши, той натъпка последните парчета в устата си и облиза пръсти. Остана единствено пушеният вкус и лекото парене по езика му от лютивия пипер в месото.

Внезапна светкавица, след нея — гръм, сякаш земята потрепера. Трябваше да внимава — прекалено голям късметлия излезе до тук. Първо револверът, патроните, манерката, а сега ножа и салама. Прекалено лесно ги беше намерил и трябваше да внимава. Знаеше как стават тези работи и как могат да завършат. В един момент ти провървя и в следващия… Е, добре, той щеше много да внимава, за да остане късметът на негова страна.