Дейвид Морел - Братството на камъка

— Светът щеше да спечели! Не ме интересуваха парите. Това, което правех, беше необходимо!

Дру презрително процеди през зъби: „Необходимо!“

— Да! Изключи го най-после!

Вместо това Дру вдигна рамене с безразличие и остави часовника да отмери последните секунди. Усмихна се.

— Довиждане, чичо Рей.

— Не! Почакай! Наистина ли ще го направиш? — задъхано каза Рей.

— Не е зле да започнеш да вярваш в бога. Ако бях на твое място, щях да се отдам на молитва за опрощение на греховете. Спомняш ли си как започваше? „О, мой боже, искрено се разкайвам…“

Рей изкрещя и се хвърли към кърмата. Една вълна се удари в яхтата и даде тласък на скока му. Той изчезна в черната бездна.

Часовникът спря. Леденият полъх на вятъра брулеше лицето на Дру. Вълните, които се разбиваха в яхтата, го заливаха със студени пръски. Изключи двигателя. Настъпи тишина. Долавяше се само свистенето на вятъра и плискането на вълните. Дру измъкна един прожектор от контролното табло и се надвеси над кърмата, взирайки се в мястото, където Рей се мъчеше да се задържи над разпенената вода. Обзет от ужас, Рей се извърна към светлината на прожектора.

— На твое място бих свалил това палто — каза Дру. — Ще те завлече на дъното.

— Бомбата — изкрещя той от водата като размахваше ръце.

— Само една заблуда. Забравих да свържа часовника с детонатора. Както ти казах, нямах намерение да се самоубивам.

— Кучи син!

— Ето, вземи този спасителен пояс — хвърли му го Дру.

Рей го сграбчи, като плюваше вода.

— Студено е. Не можеш да си представиш колко е студено — гласът му трепереше.

Дру внимателно го гледаше.

— Моля те, издърпай ме горе.

— Съжалявам. Хвърлих ти и пояс, за да не потънеш. Това не означава, че нямаше да оставя експлозивът да те разкъса. Казват, че става бързо, че давенето дори е приятно. Но този път…

— Копеле, нали ти казах каквото искаше!

Лицето на Рей беше смъртно бяло. Зъбите му тракаха.

— Умолявам те!

— Не ми каза всичко. За онези свещеници, които убиваше Янус. Как можа да издадеш такава заповед? Как си могъл да си помислиш, че вършиш нещо в името на доброто, като си убивал невинни служители на бога?

Гласът на Рей трепереше, той отчаяно махаше с ръце.

— Ако са били праведници, вече са в рая. Превърнаха се в мъченици. Дадоха живота си в борбата срещу Аятолаха. Всяка кауза, която можеше да го спре, беше справедлива.

— Твърдиш, че онези свещеници са в рая? Но допреди малко казваше, че не вярваш в задгробния живот. Ти си способен да твърдиш всичко, да правиш всичко, което смяташ за справедливо — Дру спря за момент. Продължи без никакво колебание. — Ти уби родителите ми. По принцип.

Задавяше се от яд. Страхуваше се да не му прилошее.

— Не, не съм аз! Моля те… толкова е студено. Извади ме оттук.

— Ще видим. Всичко зависи от отговорите ти на следващите няколко въпроса. Тогава ще реша какво да правя с теб. Отнася се до манастира. Трябва да знам за нападението. Как разбра, че не бях мъртъв? Как разбра къде съм? — Въпреки че Дру се досещаше какво ще му отговори Рей, трябваше да го чуе от него. Повръщаше му се от този отговор.

— Джейк — Рей нагълта вода и се задави.

— Какво Джейк? Какво стана с него?

С тракащи от студа зъби и посиняло лице Рей се бореше с ледената вода.

— Хванах го, че души около Янус. Моите хора го заловиха. Под действието на амитал си призна, че не те е убил. Разказа ми и за манастира.

— Убил си го?

— Знаеше твърде много. Не можехме да му имаме доверие. Трябваше да го направим.

— Не! — Дру потрепери от отвращение. Изкрещя от мъка. „Как щеше да каже на Арлийн?“

— Ръцете ми — Рей ту потъваше, ту се подаваше на повърхността. — Започвам да се схващам. Помогни ми. Студено е… В името на… Моля те! Толкова е студено!

„Джейк е мъртъв?“ Дру през цялото време беше допускал тази възможност. Мислеше, че е подготвен да приеме истината. Но беше толкова шокиран, че почти не чуваше писъците на Рей. Една вълна обля яхтата, ледената вода опръска лицето на Дру и го накара да дойде на себе си.

Рей се изгуби под водата.

Дру изгаряше от желание за отмъщение. Такова облекчение щеше да изпита, като остави Рей да умре. Но смъртта на Рей нямаше да върне Джейк.

Рей все не се подаваше. Дру изведнъж разбра. Бог го изпитваше. Последствията щяха да бъдат фатални. „Не мога да очаквам Бог да прояви милост към мен, щом аз не проявявам милост към другите.“

Дру с бясна скорост задърпа въжето на пояса. Когато измъкна Рей на повърхността, тялото беше бездиханно, от зейналата уста изтичаше вода.