Дейвид Морел - Братството на камъка

Рей потрепери.

— Ти си луд — каза той и се втренчи в черната леденостудена вода. След това погледна към часовника. Оставаха само три минути. — Какво искаш да знаеш? Само го спри…

Насочвайки маузера, Дру поклати глава.

— Всичко зависи от това какво ще ми разкажеш. Дори мога да ти подскажа откъде да започнеш. От „Скалпел“, Рей. От 1980, защото тогава превиши властта си и действията на организацията станаха опасни и неконтролируеми. Беше принуден да напуснеш и разтуриш „Скалпел“. И така ти основа „Риск аналисис“.

— Как разбра? — Рей се вторачи в часовника. — Е, добре, основах частна разузнавателна компания.

Дру съсредоточено го погледна.

— Частна организация за убийства.

— Ние работим за големи компании. А понякога сътрудничим и с други разузнавателни мрежи. Помагаме на контрите от Никарагуа, например. По този начин отклоняваме критиките за намеса на САЩ във вътрешните работи на чужди държави. Тъй като ЦРУ официално не е замесено, това предпазва Конгреса от нападки, а в същото време продължаваме борбата с комунистите в…

— Не ме интересува Никарагуа. Янус! Говори за Янус!

Рей направи нервен жест с ръка.

— Дай ми време. Аз съм…

— Върни ръката си на място или няма да дочакаш бомбата да избухне — Дру стисна още по-здраво маузера.

Рей сграбчи кормилото. Стрелна поглед към цъкащия часовник. Две минути и четиридесет и пет секунди.

— Янус! — повтори Дру.

— Защо? — Рей дишаше ускорено. — Имахме още една поръчка. За Иран. Трябваше да премахнем Аятолаха.

— Да — усмихна се горчиво Дру. — Нашият стар приятел Аятолахът. Интересно как нещата се въртят все около него? Кой ви даде задачата?

— Така и не разбрах. Изпратиха някакъв тип. Винаги съм си мислел, че зад това стоеше Ирак.

Часовникът продължаваше да цъка и Рей ставаше все по-неспокоен.

— Какво значение имаше за кого работим? Просто приех поръчката. Аятолахът беше маниак. Трябваше да се предприеме нещо.

Две минути и двадесет секунди.

— Побързай, Рей!

— Не бяхме в състояние да се доближим до него. Направихме пет опита. Каквото и да предприемахме, той винаги беше осведомен предварително. Затова опитахме нова тактика. О, моля те, изключи… Искахме да накараме Запада да проумее, че той е луд и трябва да бъде отстранен. Трябваше да измислим нещо такова, че Западът и САЩ да се съюзят с Ирак срещу него.

— Янус, говори за Янус!

Часовникът продължаваше да отмерва секундите.

— Ти провали един удар срещу Аятолаха. Бяхме убедени, че си негодник, че си се продал. Но дори и да не беше така, ти беше станал неудобен за нас и не можехме да ти вярваме повече. Мисълта, че трябваше да те отстраня, ми беше противна.

— Но ти се опита да ме убиеш.

— Опитах ли! Аз бях сигурен, че си мъртъв. По-късно, след като основах „Риск аналисис“ и получихме поръчката срещу Аятолаха, ми хрумна, че можех да те използвам, дори и мъртъв.

Една минута и четиридесет секунди.

Рей потръпна конвулсивно.

— Аз измислих Янус. Богът с двете лица. Ти, ренегатът, който работеше за Аятолаха. Тъй като не съществуваше вече, властите щяха да търсят един призрак. Използвах Майк, за да ги държа в напрежение. Той трябваше да се появява от време на време. Но без да върши нищо опасно. Например някой можеше случайно да го заснеме около мястото на бъдещо произшествие. Случаен разговор с хотелски служител, който да го разпознае по-късно, когато полицията разпитва за непознати в района. След като създадохме легендата за Янус, Майк можеше вече да се оттегли. Той понапълня малко, промени си прическата, престана да играе ролята на друг човек, възвърна собствените си навици. Създаде си алиби. Никой не можеше да го свърже с Янус. Междувременно моите хора вършеха същинската работа. Дру, часовника.

— Срещу католическата църква, нали? — Дру така пламна от гняв, че без малко да натисне спусъка. — Ти убиваше свещеници като правеше всичко възможно да изглежда, че са убити от Иран.

— Свещена война. Все едно, че Аятолахът водеше джихад срещу друговерците, против църквата. Той беше фанатик и никой не се съмняваше, че е в състояние да го направи. Нов кръстоносен поход. Но този път в обратна посока. Не към Изтока, а към Европа.

Петдесет и пет секунди.

— Изключи го!

Дру постави ръка върху часовника.

— След това щяхте да публикувате доказателства за това, че извършеното е дело на хората на Аятолаха. Западът щеше да реагира гневно и да го свали. Когато патардията свършеше, Ирак щеше да е спечелил това, което искаше.