Дейвид Морел - Братството на камъка

Дните му бяха изпълнени със самота. Но не и със спокойствие. Колкото и да се опитваше да се откъсне от всичко чрез медитация, често го спохождаше мисълта за Арлийн. „Някой ден по време на великите пости“ — беше й обещал той. „Ще се върна при нея.“

Припомняше си Джейк, чичо Рей, отец Станислав, Братството. Дали някога ще се откажат да го преследват? Или по този начин изкупваше греховете си, обречен винаги да бяга от преследвачите си?

Понякога си спомняше за своите родителите, за смъртта им, за техните гробове. Началото и края.

Понякога обръщаше поглед на запад към Либия, опитваше се да си представи онзи луд, който я управляваше, терористите, които се обучаваха там.

На изток бяха Ирак и Иран, Израел и неговите врагове, Свещената земя, родно място на убийци и терористи. Сърцето му се изпълваше с отвращение.

Имаше да мисли за толкова неща.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2383

Издание:

ИК „Кронос“, София, 1999

ISBN 954-8516-02-0

Кралица (англ.) — бел.ред.

Непреводима игра на думи — на англ. Sun (слънце) и Son (син) се произнасят по един и същи начин — бел.ред.

Съкращение от „University of Massachusets“ — „Масачузетски университет“