Дейвид Морел - Братството на розата

„Семейството на мистър Сейдж е твърде опечалено, за да коментира.“ — обяви говорител на ФБР на пресконференция. „Доколкото можем да определим, мистър Сейдж е бил свикал среща на най-високо равнище, опитвайки се да намери изход от националната икономическа криза. Президентът, разбира се, е дълбоко потресен. Той загуби не само доверен съветник, но и скъп приятел.“

Семейството на Сейдж не е било в имота по време на експлозията. Няколко члена от охраната му са ранени от летящи отломки. Следователи продължават да търсят в останките ключ към причината за експлозията.

Сол препрочете репортажа на първата страница, сгъна вестника и се отпусна в стола си. Сервитьорка с гърди и бедра, преливащи от костюма й, мина покрай масата му. Погледът му се плъзна от пианиста в салона през шумното казино към масите за Блекджак.

Чувстваше се напрегнат. Намръщи се. Опита се да разбере защо. Работата бе минала гладко. При измъкването нямаше произшествия. След като изостави колата на един паркинг на търговски комплекс във Вашингтон, взе автобус за Атлантик Сити. Беше сигурен, че никой не го е проследил.

Тогава защо се безпокоеше? Докато слот-машините дрънчаха, той продължи да се мръщи.

Елиът настояваше за експлозиви. Но Сол знаеше, че работата лесно можеше да се свърши и по друг, не толкова драстичен начин. Първо срещата. И шестимата можеха да умрат от привидно естествена смърт, по различно време, в отдалечени части на страната: сърдечна криза, удар, самоубийство, пътна злополука, по много други начини. Вътрешният кръг щеше да забележи тенденциозността и да разбере какво значи това, но нещата нямаше да придобият публичност. Сол трябваше да заключи в такъв случай, че тази работа целеше популярност. Но защо? Инстинктът му го човъркаше. Популярността нарушаваше логиката на това, на което го бяха учили.

И друго го тревожеше — неговото настоящо местоположение — Атлантик Сити. След задача той винаги отиваше на предварително определено неутрално място, в този случай шкафче с ключ в гимнастически салон във Вашингтон и намираше там пари и инструкции къде да изчезне. Елиът знаеше местата, които Сол предпочиташе — планините, особено Уайоминг и Колорадо и като услуга Елиът винаги се съгласяваше с това. „Защо, по дяволите, бях пратен в Атлантик Сити?“ — мислеше си той. Никога не бе идвал тук. Не обичаше тълпи. Понасяше ги само като необходимо зло, когато удоволетворяваше нуждата си да кара ски. Тук хората се рояха около него като отвратителни насекоми.

Нещо не беше наред. Нарежданията да използва експлозиви и да отиде в Атлантик Сити бяха нарушаване на стереотипа. Колелата на рулетките трополяха, ръцете на Сол изтръпнаха от мрачни предчувствия.

Той напусна залата за коктейли и наближи масите за Блекджак. Мразеше тълпи, но в шкафчето в гимнастическия салон бе намерил две хиляди долара и напътствие да играе Блекджак.

Приемайки това прикритие, той намери празен стол и взе чипове за петстотин долара. Заложи петдоларов чип и получи поп и дама.

Този, който раздаваше картите, спечели играта.

— Проклети негодници — каза президентът и удари юмрук в дланта си. Не беше спал. Новините го състариха поразително, много повече отколкото последният опит за политическо убийство. Трепереше от преумора. Скръб и гняв изопваха лицето му.

— Искам мъжа, който уби приятеля ми. Искам го този кучи син.

Внезапно президентът спря. За разлика от предшествениците си той прозря мъдростта на мълчанието. Това, което не беше казал, не можеше да се използва срещу него.

Елиът се чудеше дали президентът знае, че лентите от разговорите му в Овалния кабинет се презаписват.

Директорът на ЦРУ седеше до Елиът.

— КГБ се свърза неочаквано с нас. Категорично отричат да имат нещо общо с това.

— Разбира се, че отричат — каза президентът.

— Но аз им вярвам — възрази директорът. — Работата бе твърде сензационна. Не е в техния стил.

— Те искат точно това да си помислим. Променили са тактиката си, за да ни объркат.

— Моите почитания, господин президент, но аз не мисля така — отвърна директорът. — Признавам, Съветите не харесват промяната на политиката ни в Средния изток — далеч от евреите, в полза на арабите. Те винаги са разчитали на нашата произраелска позиция. Използваха я, за да обръщат арабите срещу нас. Сега ние правим това, което те вършеха. Те са разстроени.

— Така че за тях има смисъл да се намесят — обади се президентът. — Нашето споразумение с арабите е просто. Ако обърнем гръб на Израел, те ще ни продават по-евтино петрол. Фондацията „Парадигма“ бе създадена, за да прикрие преговорите ни с арабите. Бизнесмени, които се договарят с други бизнесмени, вместо правителство с правителство. Унищожи ли се фондацията „Парадигма“, край на преговорите. Вие също ни съветвате да не ги подновяваме.