Дейвид Морел - Петата професия

— За удоволствие ли? — беше възкликнал Греъм. — Ще те излекувам от тези мераци. Подозрителните превозни средства трябва да се избягват. По барове можеш да ходиш, но ще пиеш само отбрани вина и то в умерени количества, ако не си на служба, естествено. Пушиш ли?

Савидж кимна утвърдително.

— Но не и отсега нататък. Как ще забележиш, ако нещо заплашва Главния?

— Кого?

— Главния. В професията, която смяташ да усвоиш, клиентът се нарича Главния. Твърде подходяща дума, тъй като той е главната ти и първостепенна грижа. Та как ще забележиш дали нещо заплашва Главния, ако в същото време палиш цигара? Мислиш, че си противореча, защото в момента пуша ли? Сега мога да си го позволя, след като вече не практикувам, а се занимавам само с обучение и ви помагам да не стоите без работа. Срещу съответния процент, естествено. Но ти как би защитил Главния, ако ръцете ти са заети с цигара? Да, виждам, че имаш доста да учиш.

— Да започваме тогава.

— Първо трябва да докажеш, че заслужаваш.

— Как?

— Защо си избра да бъдеш…?

— Телохранител ли?

— Не. Персонален защитник. Телохранителят е обикновен побойник. А персоналният защитник е човек на изкуството. Защо избра тази професия?

Свикнал с обидите на инструкторите от флота, Савидж не се разсърди на Греъм за избухването. Опита се да формулира по-добре отговора си:

— За да бъда полезен.

Греъм повдигна вежди:

— Не е лош отговор.

— Има толкова мъка по тоя свят.

— Тогава защо не отидеш в Корпуса на мира?

Савидж се изпъна по армейски:

— Защото съм войник.

— А сега искаш да ставаш охрана? Член на комитатос ? Виждам, че думата не ти е известна. Няма значение. Скоро ще разбереш, тъй като реших да те приема за ученик. Ела при мен след седмица. Прочети Илиадата и Одисеята. Ще обсъдим тяхната етика.

Савидж не се поинтересува защо му дадоха тази на пръв поглед ненужна задача. Той действително беше трениран да изпълнява команди, но чувстваше, че това не е обикновена проверка на способността му да се подчинява. Възприе го по-скоро като начало на ново обучение, за което предишната му подготовка — колкото и перфектна да беше — щеше да остане само като първоначално условие за усвояване на петата и най-благородна професия, както я беше нарекъл Греъм.

След обсъждането на Илиадата и Одисеята Греъм беше настоял той да прочете още няколко книги от световната класика, в които също се говореше за умения на воини и на хора от охраната.

— Традицията и начинът на мислене са от първостепенно значение. Има определени правила и кодекси. Етичен и естетичен. Като му дойде времето, ще се заемем и с тактиката. Засега ще се научиш да бъдеш предан на Главния, като едновременно с това го насочваш, когато е необходимо. Не забравяй, че връзката между вас е нещо уникално и трябва да е много добре балансирана. Това е като да създаваш произведение на изкуството.

Именно Греъм даде на Савидж да прочете описанието на така наречените комитатос, предани до смърт англосаксонци, които защитавали господаря си в битката срещу викингите при Малдом. Греъм запозна Савидж и с японската легенда за четиридесет и седемте ронини, които отмъстили за обидата на господаря си, като обезглавили врага му. Макар и победители, те се подчинили на заповедта на шогуна да се самоубият.

Кодекси и задължения.

— Имам нещо специално за теб — каза Греъм.

— Защо толкова тържествено? Опасно ли е?

— Всъщност е доста рутинна работа. Освен едно нещо. Клиентът е японец.

— Японец? — изненада се Савидж.

— Защо правиш такава физиономия?

— Никога не съм работил за японец.

— Това смущава ли те?

Савидж се замисли преди да отговори:

— С повечето националности мога да разчитам на общи елементи в културата и възпитанието. Това улеснява работата. Но с японците… Не знам достатъчно за тях.

— Те са възприели доста американски черти. Дрехите и музиката…

— Това им е от окупацията след войната. Искаха да угодят на победителите. Но техният начин на мислене е уникален. Не говоря само за разликата между Изтока и Запада. Дори и в комунистически Китай мислят повече като западняци, отколкото японците.

— Нали не знаеше нищо за японците?

— Казах само, че не знам достатъчно за тях. Това не значи, че изобщо не съм се интересувал. Знаех, че един ден ще ми се наложи да защитавам японец. Исках да съм подготвен.

— И подготвен ли си?

— Трябва да помисля по този въпрос.