Дмитрий Глуховски - Здрач

Въпреки че засега почти никой не вярва, с всяко ново земетресение, цунами, изригване досетилите се ще стават все повече и повече. Не зная ще имат ли те време да осъзнаят всичко и да се покаят, макар в покаянието им няма да има никакъв смисъл, за да се залъжат с надежди, да се отчаят и най-сетне — да се освободят. Или всичко ще се случи толкова стремително бързо, че повечето ще успеят само да се уплашат.

Въпреки че за грядущия край засега мълчат и ходжите, които следят неспокойното си паство от стражевите вишки на джамиите, и замъгляващите рациото с дима на кандилата си православни попове, а и католическите свещеници още не са увеличили оборота си, вдигайки цената на индулгенцията за желаещото да си опрости греховете човечество. Ще стигне времето — ще има и лъжепророци, и сектанти, и чудотворни планове за спасение с последващо разобличение, и оргии, и екзалтирани молби, и масови самоубийства на онези, които бързат и не искат да изчакат. Макар че лично аз предпочитам гилотината пред разчекването и надявам се — заради общото ни благо — че гибелта на цивилизацията ще бъде мигновена.

И наистина, какво ли е чувствал Ной, гледайки през борда? За какво е мислил Лот, бягайки от изпепеляващия Содом адски пламък, без да смее да се обърне назад? Каква буря ще бушува в главата на последния тибетски монах, безметежно съзерцаващ руините на Вселената от селцето в потъващите на дъното Хималаи, така и не успели да станат нов Арарат? Какво ще усещам аз?

Колко глупаво ще е, ако единствените знамения са били именно за мен — разочарования и язвителния, глуповатия и необразования, страхливия и съмняващия се, неспособния да стане нито спасител, нито дори пророк… За мен, приемащия божествените откровения за параноично бълнуване! Готовият да бъде разтерзан от психиатрите, едва-що чул описаните в учебната литература по шизофрения гласове , даже ако те се чуват от горящата неизгаряща къпина 32 32 Бог в Стария завет се явява на Мойсей като пламтящ храст — неизгаряща къпина — и като светещ в нощта огнен стълб в похода към Обетованата земя. — Б.пр. !

И колко странно би било, ако се окаже несъстоятелна и християнската, и юдейската, и мюсюлманската есхатология 33 33 Учение за задгробния живот. — Б.пр. , а истинският сценарий за края на света е бил предсказан от езическите жреци на полуостров Юкатан!

Ако кръвожадните божества на маите — умилостивени от изтръгнатите от гърдите още биещи човешки сърца — са били по-честни със своите почитатели, отколкото всепрощаващият Иисус, светлият Буда и гордият Мохамед…

Отново стоях на кръстопът и отново имах нужда от съвет. След като поразмислих, реших да се обърна към моя изпитан, макар и своенравен наставник — Е. Ягониел. Лесно намерих в речника отзад не най-характерния за такава книга термин „Апокалипсис“ и попаднах на четиристотин и трета страница.

И Ягониел не ме подведе — веднага хвана бика за рогата.

„За религиите на Мезоамерика са характерни представите за повтарящите се цикли на сътворение и разрушение. И ацтеките, и маите са били убедени, че Вселената вече е преминала през четири такива цикъла и сега се намира в петия, в който на Земята й е съдено да загине от земетресения.

Немалко копия са били счупени от съвременните учени при опитите им да изчислят точната дата на Армагедона на маите — и любопитството им може да бъде разбрано. По най-достоверни към днешна дата данни, изчислението ще изглежда по следния начин. Дължината на всеки от циклите на създаване и разрушение бяха тринайсет Бактуна — т.е. около 5200 години. И самият Армагедон, носещ смърт на израждащите се народи и на всички живи същества на Земята, трябва да настъпи в последния ден на тринайсетия Бактун.

Вярата на маите в цикличността на устройството на мирозданието е била абсолютна, също така, както и тяхната убеденост в неотвратимостта на бъдещия Апокалипсис. Напълно осланящи се на своите звездобройци и прорицатели, индианците от Мезоамерика са превърнали цялата история на своята цивилизация в един голям самоосъществяващ се хороскоп. Под диктата на астрологията се намира не само животът на представителите на племето, но и съдбата на цялата култура. Безусловната вяра в това, че светът е осъден на унищожение и че точната дата на неговия крах е достъпна за изчисляване от смъртните, станала такава една адска машина с часовников механизъм с обратно действие, заложена под цивилизацията на маите.