Дмитрий Глуховски - Здрач

След като забучих на върха червената звезда, аз още веднъж проверих входната врата, усилих радиото и започнах да кълцам новогодишната салата. Обаче добрата новина, че Дядо Мраз от Великий Устюг 29 29 През 1998 година в Русия селището е обявено за родина на Дядо Мраз. — Б.пр. вече наближава с шейната си към Москва, се прекъсваше от извънредни новини за подводните трусове с невероятна разрушителна сила край бреговете на Тайван.

Няколко крайбрежни градове се оказаха под ударите на цунами, а почти целият континентален Китай бе останал без интернет — земетресение повредило прокараните по дъното на океана кабели.

Вече на третата такава новина за час и половина аз се стреснах, макар че дотогава с помощта на гирляндите, стъклените топки и безмозъчните песнички успявах да задържа мислите си за днешните събития, натикани в едно от далечните тъмни ъгълчета на паметта си. Но те дращеха все по-силно и все по-упорито, настоявайки да им се обърне внимание, обещавайки да ме възнаградят за това, обещавайки да ми отворят очите, да ми разкрият тайни…

Можех колкото си искам да си запушвам ушите, да жумя и като тригодишно дете да крещя „Нищо не виждам! Нищо не чувам!“. Кошмарът продължаваше независимо от това, съгласен ли съм да участвам в него и правилно ли разбирам отредената ми роля. Сухата прашна земя на Иран вече се бе напила с кръв, но тя можеше да пие още. Океанът, за няколко минути помел стотици тайвански небостъргачи и отвлякъл със себе си като гладки камъчета по време на отлив десетки хиляди човешки живота, току-що се пробуждаше след сън, продължил цял геологически период. Раздвижилите се тектонични плочи, тези зъбни колела в механизма на Апокалипсиса, набираха скорост, задействайки чудовищни мелнични камъни, които смилаха на прах цели градове, страни и народи. Независимо дали настъпваше краят на света или само краят на поредната епоха в историята на планетата, човек едва ли бе готов за него повече, отколкото динозаврите в своето време за падането на гигантския метеорит. Предчувствието за приближаващия крах на света витаеше във въздуха и прозираше в истеричните вестникарски заглавия. Снежното покривало, забулило Москва преди Нова година, ми се струваше като бял погребален саван и дори всеобщото празнично настроение, старателно създавано у гражданите от властите и мениджърите по продажба, ако се вгледаш, беше прекалено, изкуствено. Струваше ли си да продължавам да пирувам на общата маса, щом като за разлика от останалите бях трезвен и ясно виждах по телата им белезите на бубонната чума?

Четиримата ездачи не се явиха в определения час и вместо последната битка между Доброто и Злото, увлечените по постмодернизма богове бяха решили да направят крушението на света безсмислено и безлико. Последният съд, чието заседание безкрайно отлагаха под различни предлози, изглежда, беше и съвсем отменен и почиващите на „Елеонския хълм“ 30 30 В Ерусалим — най-старото гробище в света, само за праведници — Б.пр. — най-скъпото гробище на света — напразно заемаха първите места в партера.

Няма да я има тръбата на архангела, няма да има процес, няма да има оправдани и осъдени, няма да има възкръснали, нито Едем, нито Пъкъл, и всички ги чака единствено еднакво развъплъщение.

Заблуждаваха, заблуждаваха библейските пророци. Посрамиха се повярвалите им брадати мюсюлмански мъдреци, изложиха се християнските богослови. Всичко ще се осъществи много делнично.

Просто конвулсиите, в които се мъчи Земята, ще стават все по-страшни, докато поредният катаклизъм не се окаже достатъчно мощен, за да погълне в океанските дълбини континентите, трошащи се под краката на обезумелите от страх хора.

Играещите в пясъка по морските брегове деца могат колкото си щат да укрепват своите замъци, да рият водоотводни канали и да влачат павета, за да строят защитни стени. Всички тези инженерни хитринки са до първия прилив, който ще ги отнесе равнодушно, както отнася тайванските небостъргачи. Човекът е въшка пред първичната мощ на океана и американските градове ще се разтворят в солената вода по същия начин както японските, немските или руските. И безсилно ще разпери ръце всемогъщият Сергей Кочубеевич Шайбу, вторият след Господа.

Ще се прекършат и ще потънат в бездната близнаците „Петронас“ в Куала Лумпур, ще се спукат уморените железни конструкции на Айфеловата кула, ще се превърнат в мраморни трохи и ще погинат преживелите стотици поколения дворци и храмове на вечния Рим, под затворилите се вълни ще блесне за сбогом, като хвърлена за спомен златна монета, куполът на джамията Ал Акса 31 31 Джамия в Ерусалим на Храмовия хълм — не само свещено място за мюсюлманите, но и причина за арабско-израелски конфликт. Единственото място в света за евреите, където е заложен Крайъгълният камък и където може да бъде построен Третият храм, е заето от Ал Акса. — Б.пр. , ще се разцепи скритият под нея Крайъгълен камък и заедно с белите парченца юдейски послания към Йехова водни вихри с невиждана сила ще завъртят титаничните късове от Стената на плача.