Дмитрий Глуховски - Здрач

— Честна дума от вас го чувам за първи път. Весели празници! Ще бягам, че имам още доста работа, и на децата подаръци трябва да купя — вече през рамо лъжех аз, като се изкачвах по стълбите от мазето, където се помещаваше работилницата.

— Маите, точно маите бяха — хлопналата се желязна врата прекъсна мърморенето му и аз въздъхнах с облекчение.

До вкъщи имах доста път и преди да сляза в метрото, се приближих към стенда с вестници. Почти всички издания пъстрееха със снимки от Иран или на ранени, направени в московските болници, при това повечето бяха цветни, заради което стендът приличаше на огромно тропически цвете — от онези, които миришат на развалено месо, за да привличат мухите. И точно в центъра на тази макабрична цветна пъпка се мъдреше „Независимая газета“ с прищипана на нея горе брошурка с кръстословици „От тъщата“.

Заглавието на „Независимая“ беше набрано с огромни букви и беше невъзможно да не го видиш: „МАЯ ВИНАГИ НИ НАБЛЮДАВА“.

Глъчката на тълпата стихна, заглушена от гръмките удари на сърцето ми. Опрях гръб в един стълб и умолително погледнах към небето, но днес то бе закрито от плътни рошави облаци, през които отгоре не се виждах. Когато събрах кураж и отново погледнах към стенда, зловещият вестник все още бе на мястото си.

Когато най-сетне се реших, аз се приближих до продавача и поисках „Независимая“. Той ме изгледа малко учудено — макар че може само така да ми се е сторило — и като се подчиних на мигновеното лумване на срам, като някое хлапе, което за първи път си купува презерватив, аз грабнах и много други издания, надявайки се, че единственото интересуващо ме ще се изгуби сред тях, а няма, предизвиквайки насмешка, да изпъкне на най-видно място.

Отворих го едва когато се настаних по-удобно на тапицираната с изкуствена кожа изпонарязана седалка във вагона и като се убедих, че никой наоколо не проявява прекалено любопитство към мен.

Колко смешен и жалък съм станал, изгризан като секвоя от дървояд, със своята индианска шизофрения! Статията се казваше „Мая Плисецкая и КГБ: Аз знаех, че КГБ винаги ни наблюдава.“

Вестникът бе сгънат така, че злополучната брошурка с кръстословици скриваше наполовина заглавието и снимката на великата балерина. За всеки случай аз внимателно проучих всяко изречение: за пирамиди, жреци и конкистадори там естествено нямаше нито дума. Просто откъс от готвените за публикуване спомени на Плисецкая, посветен на отношенията й с Родион Шчедрин и с Държавна сигурност в онзи период, когато звездната двойка тъкмо е почнала да пътува на гастроли зад граница.

Успокоен и едновременно разочарован, запрелиствах останалите вестници. Сред безбройните репортажи от местата на земетресенията в Русия, Европа и Близкия изток, обезкуражителните коментари на сеизмолозите, печатните хипнотични сеанси на различните министри и кметове, които се опитваха да успокоят населението и актуалните тълкувания на катрените??? на Нострадамус, аз се натъкнах на две информации, чиито автори сякаш падаха от Марс и изобщо не бяха разтревожени от последните събития.

Първият беше посветил цели две съседни страници в „КоммерсантЪ“ на проекта за грандиозен монумент, одобрен тези дни от московската управа. Било решено тристаметров бронзов самолет „Ла-5“ от времето на Великата отечествена война да бъде инсталиран на „Воробьовие гори“ в памет на летците герои, отбранявали столицата от фашистките „ястреби“ по време на битката под Москва. Фашистките „ястреби“ дори не бяха турени в кавички, което ме накара да примигам и да прочета фразата отново. Уникалната конструкция на паметника, предложена от изтъкнат британски скулптор, била такава, че бронзовият изтребител можел почти изцяло да се рее във въздуха над спокойно спящия град. В статията отделно се подчертаваше, че в сянката на гигантските му крила се намира площад от няколко квадратни километра, а в корпуса на самолета се предвиждаше огромна изложбена зала и дори няколко аудитории за студентите на московския университет, където да им четат лекции по история на Втората световна. За да се изгради този монумент, се предвиждаше една година и необходимите средства вече били събрани сред патриотично настроените представители на едрия бизнес.

Втората статия разказваше за преминалата тържествена церемония по откриването на мемориалния комплекс на Валентина Анисимова (Кнорозова), за който на мястото на разрушените исторически сгради на една от московските улици по специален проект било построено впечатляващо на вид здание.