Дмитрий Глуховски - Здрач

Че при вида на тези свитъци Хуан Начи Коком се хвърли към брат Хоакин със страшен вик, но Васко де Агилар го събори и го върза; да се убие обаче единственият водач брат Хоакин забрани.

Че след това каза брат Хоакин, че вътре в пирамидата има съкровищница, пълна със златни слитъци и изкусни изделия, украсени със скъпоценни камъни, и че от всички тези богатства на всеки му се пада такава част, каквато той може да носи, и че имането ще стигне за всички. Но че преди да даде на всеки заслуженото, каза брат Хоакин, трябва да се отмъсти на убиеца на Педро Ласуен.

И че в този същия миг ме удариха отзад по главата; и че аз, замаян паднах, а когато дойдох на себе си, бях вече вързан — и ръцете, и краката. Че предателският удар ми беше нанесен от Васко де Агилар, който се намираше в заговор с брат Хоакин, за което той сам ми съобщи по-късно.

Че като ме плени, брат Хоакин обяви, че уж аз заедно с водача Хуан Начи Коком съм сключил сговор с дявола, за да погубим целия наш отряд, и използвайки получената от него сила, съм препятствал за осъществяването на волята на Църквата, като съм убил най-добрите войни, а също така другия водач, мелеза Ернан Гонсалес.

Че вбесените войници искаха да ме убият тутакси, но брат Хоакин ги спря, като им напомни, че кръвопролитието е противно на Господа наш Иисус Христос и на Светия престол, така че при обичайни обстоятелства мене трябвало да ме изгорят на клада, но че заради бързането, с което сега трябвало да се връщат в Исамал, с мене ще постъпят иначе. И че като каза така, той нареди да ме хвърлят вързан в сухия кладенец, където маите са хвърляли предназначените за заколение.

Че заповедта му веднага беше изпълнена; и макар аз и да си мислех, че непременно ще се пребия на дъното на кладенеца, това не се случи, понеже дълбочината на сенота се оказа не толкова голяма, както смятах аз, а долу беше мека земя. Че при това аз все пак силно се ударих и си счупих крака, заради което да избягам оттам стана немислимо. И че около себе си аз видях много човешки кости и цели скелети, останали от принесените в жертва индианци.

Че макар аз и да се боях от разправа с Хуан Начи Коком, те не убиха водача, тъй като се нуждаеха от него за пътя обратно в Исамал. Че сред някое кратко време храмът беше разграбен, за което аз можех да съдя по доволните викове горе. Че след това гласовете им започнаха да се отдалечават, от което аз повярвах, че ще остана в това страшно място сам, докато не умра от глад и жажда.

Ала че когато гласовете почти стихнаха в далечината, горе аз видях брат Хоакин и помислих, че той се е върнал, за да ме пощади или пък да ме довърши, макар и по такъв начин да прояви милосърдие. Обаче той остана, за да поговори с мене, вместо опрощаване на греховете да проведе последно разпитване.

Че ми разказа той как е подслушвал сам и е изпращал да подслушват другите всички мои тайни беседи и с Ернан Гонсалес, и с Хуан Начи Коком, че си призна, като се усмихваше, как е удушил мелеза, сънен, а след това го е обесил на клона за устрашаване на съплеменника му и мене, но аз не съм приел предупрежденията. Че е заклал и загубилия разсъдък Фелипе Алварес, за когото самият той се грижел, за да не може той със своя вой да смущава останалите и да пречи да се движим към целта. От мене обаче брат Хоакин искаше да разбере, защо аз съм заменил вярата си в Христа и доверието на отец Диего де Ланда със суеверията и дружбата на мръсния мая???.

И че аз му отвърнах, че постъпвам не според ума, а според сърцето си, и смятам, че индианските свитъци, които иска да получи настоятелят, трябва да си останат непипнати и скрити, докато не настане техният ден, и да не се месим в съдбата им. И че летописът на грядущото, който е алчен да има отец Де Ланда, не е предназначен за него.

Че от моите думи монахът дойде в неописуема ярост, плюна ми на главата, като ме нарече упорит осел, и ме увери, че сред намерените ръкописи го има и търсеният, тъй като разпратените от настоятеля доверени лица обикалят целия Юкатан и събират всички дяволски писания, за да ги унищожат и нито едно няма да им се изплъзне. И че ме прокле и ми пожела мъчителна и продължителна смърт, каквато, аз по негово убеждение, напълно съм си заслужил, след което ме остави сам, да си умра като псе“

С треперещи ръце отместих купчинката изписани със забързан наклонен почерк листове и потърках сълзящите си от напрежение и умора очи. На дъното на жертвения кладенец, където коварният монах беше блъснал моя конкистадор, можехме да загинем и двамата. Осъществи се най-мрачният от въображаемите ми сценарии: дневникът се оказа предсмъртни записки на нещастния авантюрист, бавно умиращ от жажда и глад в сърцето на селвата.