Дмитрий Глуховски - Здрач

— И вие ли нямате ток? Наистина ли е земетресение?

— Целият блок е без ток и не само нашият! Сигурно е четири бала по Рихтер, не по-малко! — наслуки изтърсих аз, като опипвах кожената тапицерия на вратата, търсейки секрета.

— Какъв ужас! Дмитрий Алексеевич…

Опитайте се да намерите ключа на лампата в тъмна стая — колкото и привични да са разстоянията в жилището ви, колкото и десетки хиляди пъти да сте щракали ключа на лампите, светвайки или гасейки, в пълна тъмнина няма да успеете да го намерите веднага. Същото е и с бравата, да я вземат мътните…

— Дмитрий Алексеевич, вкъщи ли сте? — тревожно попита иззад вратата съседката.

— Вкъщи съм, вкъщи съм! — раздразнен от нея ли — за внезапната й глухота (а колко пъти я бях виждал как подслушва съседите, залепила ухо към чуждата ключалка, увлечена дотолкова, че дори не ме забелязваше как се качвам по стълбите!) — от себе си ли, заради своята несръчност и тромавост.

— И вие ли нямате ток?

Тревожно ли? Или точно със същата интонация, като първия път? Ама че идиотщина… Аз замрях и се залепих за тапицерията на вратата, вслушвайки се.

— Наистина ли е земетресение?

Това не беше догадка, нито предчувствие, нито подозрение — просто в мен, като в пълен съд, ливнаха някаква гъста вледеняваща течност. Съставът й беше — мигновеното осъзнаване на ставащото и инстинктивното желание веднага да избягам, да се скрия където ми падне — в гардероба, зад дивана и треперейки да се надявам, че опасността ще отмине, без да ми причини сериозна вреда.

— Какъв ужас! Дмитрий Алексеевич…

Така и неуспял да превъртя секрета, аз се дръпнах назад и започнах да отстъпвам към кухнята, чувайки как онзи, който се бе притаил на стълбите, отново и отново пуска своята кошмарна грамофонна плоча.

— Дмитрий Алексеевич, вкъщи ли сте? И вие ли нямате ток? Наистина ли е земетресение? Какъв ужас! Дмитрий Алексеевич… И вие ли нямате ток? Наистина ли е земетресение? Какъв ужас! Дмитрий Алексеевич… И вие ли нямате ток? Наистина ли е земетресение?

Времето се забавя… Отвън се чува тихо противно скърцане, сякаш външната желязна обшивка някой се опитва да я издере с пирон. После звукът става по-силен, настойчив.

— Какъв ужас! Дмитррр… — трептящият глас на съседката прераства изведнъж в зверски рев и тогава върху вратата се стоварва удар с такава сила, че тътенът е като от манастирска камбана, а от тавана отново се сипе мазилка. Падам на пода и на четири крака пълзя, хлъзгайки се по праха към кухнята, като мечтая да съм незабележим, мъничък, да се превърна в хлебарка, за да се пъхна в дупчицата зад перваза на паркета — може би поне там няма да може никой да ме стигне…

— Дмитрий Алексеевич! — нов удар; стоманената плоскост стене, скоро тя ще поддаде под този нечовешки напън и ще изхвърчи от касата, ще се посипят искри, ще литне метална стружка, и тази твар ще нахълта в моя дом…

— Вкъщи ли сте? — по желязото сякаш млати таран, така, че ушите ми заглъхват от грохота, подът се тресе целият; след това настъпва секундно затишие и аз успявам да чуя собствения си шепот: „моля ви, моля ви, моля ви…“ — а то в това време явно се засилва, за да се хвърли с гигантското си туловище върху вратата ми.

— И вие ли нямате ток? — и веднага, удар — рев, какъвто не е способен да издаде нито един от известните ми зверове — властен, разярен, оглушителен. От него ти секва дъхът — не като сравнение, а в действителност — така, че не можеш да вдъхнеш в дробовете си въздух, коленете и ръцете ти треперят, като на епилептик, а в долната част на корема усещаш как става мокро и горещо.

— Наистина ли е земетресение?

В този миг започва късогледо да примигва крушката, сякаш самата тя зажумява, отвикнала от собствената си светлина, толкова силна след дългите минути, прекарани в сумрак, после започва да кашля радиото и неясно, през шумовете, като случайно засечено в тила на врага, родното „Совинформбюро“ докладва:

„… в някои райони за отбелязани прекъсвания на електроснабдяването. Според последни данни силата на подземните трусове е била повече от пет бала по скалата на Рихтер. В районите на Одинцово, Строгино и Митино 25 25 Райони на Москва. — Б.пр. частично са разрушени няколко панелни блока. Има пострадали…“.

През стъклото виждам как светват прозорците на съседните сгради, техните тъмни силуети със светнали точки ми приличат на грамадна перфокарта, през която някой свети с джобно фенерче…

Седя на пода, целият побелял от падналата мазилка, скрил главата си под една възглавница от дивана, точно пред мен на пода тъмнее позорното петно.