Дмитрий Глуховски - Здрач

Е, а сега да се върнем към нашата тема, въпрос към министъра на извънредните ситуации — Сергей Кочубеевич, имате ли на ваше разположение технически ресурси, с помощта на които може да се провежда мониторинг на опасните природни процеси, да се предсказват по някакъв начин, за да…“.

Именно при думата „предсказват“ не мен ми притъмня пред очите. Отговора на министъра дори не го чух: заглуши го чудовищен грохот, с който в главата ми се наместваха тектоничните плочи на смисъла. На зачестяващите катаклизми, които не слизаха от първите страници на вестниците и списанията, аз самият вече бях престанал да обръщам внимание. Но да прехвърля мостче между сведенията от последната глава на дневника и вестите за набиращите обороти природни катастрофи аз не съумях, пък и бих се побоял.

Кой знае защо в мен се появи увереността, че страданията на жителите на планинските пакистански села и разпрострелите се в долините мръсни бедняшки градчета по най-непосредствен начин са свързани с отчаянието на оцелелите обитатели на индонезийските острови, чиито домове и семейства са погълнати от гигантските вълни. Техните викове и плач са отзвук от отчаяните вопли на жителите на Ню Орлиънс, също лишили се от покрив и роднини, загубили вяра в най-доброто правителство на земята, и с последни сили бранещи родните развалини от мародерите.

Всички тези събития само изглеждаха различни и това, че те се случваха на различни материци и имаха различна природа, задълбочаваше това заблуждение. В действителност имаше някаква свързваща нишка, която зашиваше тези пъстри парцалчета едно към друго, а иглата, през чието ухо беше вдяната тази нишка, нито за секунда не прекъсваше своята дяволска работа, присъединявайки към образуващото се платно нови фрагменти. И сега започвах да разбирам, че в близко време гърчовете, обхванали планетата, не само няма да спрат, а напротив, ще нарастват, разпространявайки се и на нови, незасегнати досега от бедствията страни.

Когато видиш в двора на дома си умрели плъхове, можеш да ги заобиколиш гнусливо или да ги съжалиш, но можеш в това да видиш и ясния знак за приближаваща се епидемия от чума. Досега, когато четях вестници или слушах радио, аз или съчувствах на мексиканците, или уморено прелиствах нататък, останал без сили трета седмица да ровя заедно със спасителите в крайбрежните пясъци на остров Ява, измъквайки оттам раздутите, разпадащи се в ръцете ти тела на аборигени и туристи.

Без подсказването на суфльора, който ми нашепваше от страниците на старинната книга, аз за нищо на света не бих се сетил да чуя в ехото на пакистанските земетресения, азиатските цунами, американските торнада и мексиканските наводнения предконцертното настройване на медните тръби на Апокалипсиса. Аз вече отдавна го слушах, но едва сега ме научиха правилно да разбирам и да се отнасям към тези вести. Дали не е късно?

И още, освен това си помислих, че дори да ми е съдено да стана приемник на незнайния конкистадор и да получа от него знанията за пророчествата на маите, да ги предам на бъдещите поколения, аз вероятно няма да мога. Защото тези предсказания се отнасят не до някаква отдалечена точка, трудно различима през мъглата на грядущето, а до дните, които ще трябва да преживеят повечето от нас, в това число, явно и аз. Дали не затова така се обостря противопоставянето на демоните, хората и божествата покрай тези стари страници, които поради каприз на една от страните продължават да попадат при мен? Каква роля все пак ми е отредена на мен в тази драма, написана преди няколко хилядолетия и приближаваща се към своята развръзка едва сега? Ако аз не мога да стана прост пазител на тайната, какво още мога да направя, и струва ли си даже да опитвам да извърша това?

Безсилно се отпуснах на дивана и се свих в ъгъла му, смачкан, сразен, вцепенен. Ако над главата ми току-що се бяха разтворили небесата, и някой гръмогласен би се обърнал към мен оттам, назовавайки ме по име, аз бих бил потресен не повече, отколкото след това, което с намеци ми разкри това странно нощно радиопредаване. Постепенно започна да се възвръща слухът ми: министър Шайбу все още бавно бърбореше за успехите на своето ведомство.

„… естествено, всичко е под пълен контрол. За последните години, както знаете, финансирането на Министерството на извънредните ситуации съществено се увеличи. Сдобихме се със средства за обезпечаване на пълното функциониране на всички наши структури. Правителството правилно оценява степента на заплахата и е готово да я неутрализира. Нашите спасителни отряди непрекъснато провеждат тренировки и учения. В министерството се закупува най-новата техника. Такива опасности като земетресения, наводнения, урагани засега е невъзможно предварително да се предвидят. Но ние си сътрудничим с водещи научни институти, които провеждат разработки в тази насока. Разработен е механизмът за евакуация на населението от зоните на бедствия. В дадения момент нашите отряди притежават висока мобилност и са готови да пристигнат в пострадалия район за по-малко от денонощие. С една дума, ако трябва да обобщя, днес ние можем да се справим практически с всяка една извънредна ситуация. И ако на територията на Руската федерация станат такива природни катаклизми, като онези, които сега се регистрират в Азия и Латинска Америка, аз мисля, че ние можем да се справим със ситуацията не по-зле, а може би и по-добре от нашите колеги в чужбина“ — с дървен военен език рапортуваше Шайбу.