Дмитрий Глуховски - Здрач

„… разбира се, Андрей Валериевич, абсолютно съм съгласен с вас. Последните събития не може да не предизвикат определена тревога, особено у онези наши слушатели, които внимателно следят новините. Създава се впечатление, че различните стихийни бедствия се случват все по-често и по-често. Да вземем например последното земетресение в Пакистан. Става дума, доколкото разбираме, за стотици хиляди жертви, а разрушенията са направо гигантски. Трябва ли да напомня за цунамито неотдавна в Югоизточна Азия с повече от двеста хиляди жертви. Или за ураганите, които един след друг удрят бреговете на Съединените щати — да отбележим, много по-често, отколкото преди, и за това свидетелстват метеоролозите. Ню Орлиънс, Хюстън, да не говорим за десетките по-малки градове, и до днес не могат да се съвземат от предишните удари на стихиите, а по прогнози ги очакват още. И затова въпросът ми към вас е: просто ние, имам предвид хората, които следят новините, ли оставаме с впечатление, че е така, а всъщност статистическата ситуация винаги е била такава, или все пак има някакви глобални промени, свързани, да кажем, с парниковия ефект? Напомняме на нашите уважаеми радиослушатели, че тази нощ гост в студиото ни е Андрей Валериевич Сузи, ръководител на Руския хидрометеорологичен център, Марат Зиновиевич Готлиб, геолог, специалист по тектоника, и Сергей Кочубеевич Шайбу, министър на извънредните ситуации. Моля, Андрей Валериевич…“

Аз недоверчиво се взрях в радиото. Нима в три и половина през нощта министър и шефът на хидрометеорологията, вместо да спят, ще взимат участие в някакво популярно радиопредаване за природните катастрофи? Не, това просто не може да бъде! Сигурно пускат някакъв стар запис…

„Благодаря. Аз смятам, че глобалните климатични промени още не са започнали. Да вземем например ураганите, да, за които вие говорихте, в Мексиканския залив, в САЩ. Е, засега нямаме достатъчно основания да говорим за това, че те са свързани, например, с парниковия ефект. Тоест, в бъдеще, ако изхвърлянето на въглероден двуокис в атмосферата не се съкрати, и тя продължи да се нагрява, можем да очакваме, след двайсетина години, например, такъв ефект, това да. По повод земетресенията, на мен ми се струва, че това е всъщност въпрос към уважаемия Марат Зиновиевич, защото с климатичните процеси това изобщо не е свързано. Тоест, ако ви интересува моето мнение, за глобална тенденция все още не може да става дума. По-скоро, отделни събития, просто някак така се получава, че са едно след друго, и по телевизията това е непрекъснато, та затова изглежда кой знае какво.“

„Е, добре, тогава да минем към вас, Марат Зиновиевич. Цунами, земетресения, изригване на вулкани — дали не чуваме прекалено често за тях в последно време?“

„Често ли? Ами практически непрекъснато! И знаете ли какво? Това е един абсолютно естествен процес, и при това вече изучен доста добре. Просто там, в Азия, точно близо до бреговете на Индонезия се получава, как да ви го обясня, сблъсък на тектоничните плочи. Те, плочите имам предвид, се намират в непрестанно движение и има две точки на пречупването им. В Атлантическия океан е едната — там те се разделят, един вид се раздалечават и втората ето, точно в Югоизточна Азия, онази същата. Оттук, от това сблъскване са и земетресенията, и вълните цунами. И нещо повече ще ви кажа — този процес едва набира скорост и районът ще си остане сеизмично нестабилен, така че, ако сега точно ни слушат хора, които биха искали да отидат на курорт в Тайланд или на остров Бали, нека имат предвид този риск. А ако говорим за ураганите, наводненията и подобни катаклизми — с моята епархия това няма нищо общо, тук Андрей Валериановия е съвършено прав.“

„Благодаря ви, Марат Зиновиевич. Ако уважаемите гости ми позволят едно малко отстъпление, бих искал да разкажа за една беседа наскоро с доста известен еколог, чието име няма да споменавам сега. Той има много интересна теория, съгласно която цялата Земя, целият свят, така да се каже, цялата съвкупност от създания и материя, е всъщност някакво свръхсъщество, може би онова същото окончателно и физическо въплъщение на Бога, което хората винаги са искали да обхванат и да си представят. А човекът според това определение е като един от видовете негови клетки. Човешката цивилизация пък е своеобразен раков тумор върху тялото на това свръхсъщество. Всъщност ракът е неочаквано изменение на поведението на клетките в човешкото тяло, нали така? Те започват безконтролно да растат, унищожавайки останалите клетки и тъкани, разпращат метастази по целия организъм, всяка от които трябва да стане нов тумор, и всичко това е подчинено на примитивната, разрушителна логика на експанзията и изяждането. Цивилизацията е също такова заболяване, също такова нарушение в генетичния код на клетката, което превръща чудесния тих пещерен човек, абсолютно неопасен за екосферата, в нов вид същество, в зачатък на бъдещ тумор. Поразено от цивилизацията, човечеството развива буйна дейност, много напомняща онези принципи, по които се развива раковото заболяване. Прекомерният и неконтролируем демографски бум, метастазите от епохата на Великите открития и колонизацията, Колумб и Васко да Гама, Афанасий Никитин в края на краищата. Е, и тази аналогия, естествено, върви и по-нататък и засяга индустриализацията, глобализацията, изсичането на горите на Амазония и Сибир, изхвърлянето на въглероден двуокис в атмосферата, изчерпването на запасите от полезни изкопаеми, изливането на токсични отпадъци в реките и океаните, взривовете в атомните електроцентрали и така нататък. Всички бедствия и катаклизми са просто следствие от това, че човечеството вече почти е отровило този свръхорганизъм и той постепенно умира. Трябва да се признае, че теорията е доста мизантропска, но все пак в нея има нещичко, не е ли така? Това, разбира се, не значи, че аз самият вярвам в нея.