Дмитрий Глуховски - Здрач

„… Че това знание е тайно и тази тайна се опазва поравно от хора, демони и богове. И че това знание е прокълнато, както са прокълнати и всички посветени в него… И че на мен ще бъде възложено задължението да го предам по-нататък…“

Да го предам нататък? Дали пък точно затова не е бил написан дневникът, за да съхрани и предостави на други получените от автора сведения?

Нима наистина аз не съм бил случаен читател на старинни пътни бележки, а адресат на посланието, изпратено до поискване през столетия и континенти? Тази версия изглеждаше съвършено неправдоподобна, фантастична, и въпреки това тя бе способна да издържи на критиката. Единствено в нея имаше място за всички удивителни събития, които разтърсиха живота ми в последните месеци. Единствено тя ги обясняваше и даваше представа за това, какво ще трябва да очаквам в бъдеще.

Но мислейки за това, че аз съм избраният, все още не разбирах плашещото значение на всички, прочетени от мен редове. Алчно бях нагълтал стръвта цяла, без дори да усетя стоманената кукичка, на която е била набодена. А тя се прояви само след половин час.

Вслушан в далечния тътен на колите и в носещата се от Арбат отслабваща глъчка на тълпата, аз възбудено крачех около овалната маса в голямата стая и се стараех да обединя всичко, което ми се случи, в едно цяло.

И така, да допуснем, че превежданият от мен дневник с целия му приключенски фалшив блясък е само едно въведение, подготовка към известни откровения, пророчества, съдържащи се в по-късните глави. Да речем, че описваната в него история е правдива и нещо повече — нейните най-странни части трябва да се приемат именно буквално, а не като някаква метафора. Тоест, ако се споменават демони, охраняващи съкровените знания от любопитните, по-добре е да повярваш в тях и да се вслушаш в предупрежденията. Тогава? Опитах се да възстановя цялата история от самото начало…

… Изпратен в поход за някакви книги и идоли на маите, испански благородник заедно със своите другари и подчинени се оказва марионетка в ръцете на известни сили, доста по-могъщи от короната или църквата, макар че самият той отначало е смятал, че изпълнява именно тяхната воля. Без да го уведоми за истинската задача на експедицията, Диего де Ланда доказал, че е играл независима партия, целите и смисълът на която са били понятни единствено на него самия.

Бъдещият юкатански епископ оправдава отделянето на такива значителни ресурси за една толкова мъглява мисия с опасенията от индиански бунт. Дори такава заплаха наистина да е съществувала, интуицията ми подсказваше, че Де Ланда я е използвал по-скоро като предлог за осъществяването на свои тъмни планове. Бил ги е намислил още месеци преди случката с кучето на иконома, което го е завело до езическите капища в подземията на манастира в Мани. Чрез осведомители е научил за съществуването на някакъв старинен свитък на маите с мрачни и страшни предсказания, чието притежаване му осигурява безгранична власт над умовете на маите, над съдбата на полуострова и нещо много по-голямо.

Дали е знаел къде да търси манускрипта? Макар че летящите отряди да са се изпращали от Мани във всички краища на Юкатан, най-многобройният бе поел именно към Калакмул. Останалите вероятно са били само прикритие, а унищожаването на хиляди книги в грандиозното по варварство аутодафе — опит да се скрие изчезването на най-важните от тях. Де Ланда е искал да завладее свитъка на всяка цена и изпълняващите неговите заповеди конкистадори не се спирали пред нищо. Нито загадъчното изчезване и предполагаемата гибел на половината отряд в неочакваната буря, нито предупрежденията на изплашените индианци (за плановете на настоятеля по някакъв начин е било съобщено на старейшините на маите), нито нападението на свирепите диваци, нито избухването на блатната треска, нито съпротивата, с която сякаш самата селва посреща чужденците — нищо не е поколебало решимостта им. Да, войниците роптаели, но всички наченки на бунт са потушени от командирите на отряда още в зародиш. Индианският водач казвал, че един от хората в отряда съвсем точно е знаел каква плячка го очаква в края на пътя, какво именно трябва да се търси, за да се достави то на нетърпеливо чакащия вести епископ. И на мен тепърва само ми предстоеше да смъкна маската на този човек…

Но ако има едни сили, които се стремят да счупят печата и да узнаят забраненото, тогава съгласно предупреждението на Хуан Начи Коком, трябва да се проявят и другите, противодействащи им, опазващи тези сведения. Знаейки за това, можеше ли да се продължава да смяташ всичките напасти, стоварили се върху експедицията, за проста случайност и да се откажеш от търсенето на скритото им значение? Не, бедите, които една след друга подлагаха отряда на децимация и не можеха да бъдат нищо друго, освен резултат от демонична или пък божествена намеса.