Дмитрий Глуховски - Здрач

Най-лошото беше, че и досега не мога да свържа заедно всички отделни събития, от които се състоеше — едновременно сега и в шестнайсети век — тази странна и все по-мрачна история. Може би и аз самият бих взел по-активно участие в нея, ако правилата ми бяха известни предварително.

Засега не ми оставаше нищо друго, освен да следвам съвета на Хуан Начи Коком и като преодолея изкушението да спусна и да се върна назад, отново да се присъединя към ариергарда на испанския отряд.

„Че след неколкостотин крачки от онова място, където избяга от нас към своята гибел Франсиско Балбона, видяхме ние два издялани от камък идола с неголям размер — всеки от тях едва ми стигаше по пояса; обаче видът на тези каменни джуджета беше зловещ и свиреп, очите им кръгли, опулени, а устите им — пълни с грамадни зъби. Че Фелипе Алварес, още преди да стигне и двайсет крачки от тях, и гледайки не самите идоли, а високо над тях, преживя такъв ужас, че изгуби дар слово и се опика.

Че с удари и ритници Васко де Агилар го прекара покрай онези идоли, като преодоля най-отчаяното му съпротивление. И че въпреки ласкавото отношение и ангелската кротост, с които се обръщаше към нещастника взелият над него опека брат Хоакин, тоя Фелипе Алварес повече не дойде на себе си. Че от звуковете той издаваше само мучене, а от устата му непрестанно течаха лиги, а очите му бяха широко отворени и гледаха в пустотата.

Че на следната нощ в бивака Фелипе Алварес беше прободен с кинжал в сърцето. И че извършилият това злодеяние не беше установен; никой не го и желаеше, тъй като със своето непрекъснато мучене нещастникът вдъхваше у всички ни такава мъка и страх, че и аз, и другите в сърцата си бяхме благодарни на неговия убиец.

Че водачът ни, Хуан Начи Коком, доверявайки ми се повече, отколкото на другите, каза след това, че сред нас има човек, който знае за крайната цел на нашия поход повече от него самия. Че точно тоя човек е можел да убие Фелипе Алварес, постъпвайки съгласно своите тайни съображения.

Че макар аз тогава да не разбрах за какво ми говори водачът, реших да улуча възможност и отново да пробвам да изкопча какво му е известно за тази цел на самия него. Че този път той не взе да се дърпа и само когато се увери, че другите не ни чуват, ми разправи преудивително нещо.

Че, по неговите думи, недалеч от мястото на име Калакмул, накъдето, вероятно и водеше сакбът, има разположен древен храм, съдържащ в себе си малко хранилище на най-съкровените книги на неговите предци. Че за този храм живеещият с тях дядо им казвал, че в него се пази също така и един ръкопис, който е прието да бъде наричан летопис на грядущето, защото век след век той разкрива бъдещето на маите и на целия свят и му предрича неговата неизбежна кончина, назовавайки с точност деня, в който небесата ще се стоварят върху земята.

Че онзи летопис описва и знаменията, по които ще бъде възможно да се определи приближаващия Апокалипсис, за да даде на посветените време, за да се възвести предначертаното на останалите маи, предоставяйки на този народ време за молитви и прочие необходими приготовления. Че това знание е тайно и тази тайна се опазва по равно от хора, демони и богове. И че това знание е прокълнато, както са прокълнати и всички, посветени в него.

Че по думите на водача, самият той единствено за това е чул за тоя летопис, тъй като майка му била от старинен род, най-достойните синове на който са управлявали в древността всички тези земи, че царска кръв тече в неговите жили. Разказа ми той също така, че в детството му в техния дом е живял някакъв старец, когото той тогава почитал като свой дядо, и че този старец не работел и нищо не правел в къщата, а само си играел с момчето и му разказвал приказки, като изисквал от него да ги запомня. И че в един ден старецът излязъл през прага и повече никога не се върнал.

Че много от неговите небивалици Хуан Начи Коком съумял да запомни, в това число и историята за храма в Калакмул. И че за смисъла на тези оказания и за тяхното значение той се замислил и се досетил едва след десетилетия.

Че когато аз го запитах, защо той не е пожелал да ми разправи за това по-рано и е започнал да ми говори сега, отговори ми Хуан Начи Коком, че времето му изтича и скоро той ще се запъти към подземния свят; аз пък, според неговото разбиране се явявам онзи човек, комуто е трябвало да предаде това послание. Че за много неща, излизайки от Мети в поход, самият той тогава не е знаел, обаче то му се разкрило по пътя, чрез сънища и видения. Че от незрима ръка съм воден и аз самият, затова и го защитавам от убийци и от гнева на другарите ми. Че това послание в един ден ще ми стане известно, и на мен ще бъде възложено задължението да го предам по-нататък.“