Дмитрий Глуховски - Здрач

Картофите все пак издебнаха един момент и загоряха, а лукът, докато не го гледах, напротив — беше се качил върху картофите и си остана недопържен. Но пийвайки с целия този буламач, до който по-рано дори не бих се докоснал, изстинал прекалено сладък чай, аз се наслаждавах, както испанските матроси — измъчени от вмирисаната вода и натрошените сухари, размесени с миши изпражнения — са се наслаждавали на прясното еленско и дивите птици, които, за свое нещастие, са им поднасяли гостоприемните маи. През последните дни се хранех основно със сандвичи и изсъхналият костромски кашкавал 20 20 Вид твърд кашкавал от Костромски район на Русия — Б.пр. върху леко плесенясалия бородински хляб 21 21 Вид ръжен хляб с подправки, за първи път изпечен от монахините в женския манастир, основан на мястото на Бородинската битка. — Б.пр. вече доста ми бе втръснал.

Слава на Пресветата Дева Мария, под мивката открих мрежести чувалчета с вече сбръчкан лук и прораснали картофи. Като събирах трохите от масата, аз все пак си дадох дума още утре да си купя в най-близкия магазин продоволствие поне за още едноседмичен преход. Кой знае кога ще ми се удаде следващият шанс да го направя.

Страниците от книгата, пишещата машина и речниците довлякох след кратко колебание в кухнята. Сгорещих си още чай, сложих нов лист в „Олимпията“, върнах валяка в началото на листа и поех въздух с пълни гърди, готвейки се да се потопя.

„Че на сутринта, макар и да се страхувах, че ще липсват войници или пък други членове на нашия отряд, всички се оказаха цели и невредими, обаче никой от нас не бе могъл да си почине. Че някои роптаеха и молеха да останем и да отложим тръгването, за да се наспят поне през деня, но водачът ни от това предложение изпадна в голямо безпокойство и изискваше незабавно да станем и да вървим нататък.

Че Васко де Агилар беше против това да продължим пътя и се оплакваше от умора, а когато разбра, че все пак ще тръгваме напред по настояването на Хуан Начи Коком, го изгледа с недобър поглед и обеща в най-скоро време да се разплати с индианеца за всичко; а пък брат Хоакин, напротив, смирено подкрепи индианеца, като се стараеше да укроти гнева на сеньор Де Агилар с меки думи.

Че когато ние вдигнахме лагера и отново закрачихме по белия път, аз запитах Хуан Начи Коком не мисли ли той, че другарят му, мелезът Ернан Гонсалес, е могъл да бъде убит от Васко де Агилар. Че индианецът се смути, като се затрудни да назове убиеца, и повтаряше само, че Ернан Гонсалес не си е отнел живота сам.

Че след размишление и известно мълчание Хуан Начи Коком се върна към нашата беседа, като добави към казаното, че по-скоро не хвърля вината върху някого от нашия отряд, а на някой си човек-ягуар. Да ми обясни смислено що за създание е това и защо е могло да се изкуши от живота на неговия съплеменник, водачът не можа. Че от неговия объркан разказ аз успях да си изясня, че този странен таласъм индианците почитат като един от най-могъщите и най-опасните демони, и че в отдалечените селища, разположени в селвата той често отвлича деца, като ходи там нощем; да се защитиш от него, а още по-малко да го убиеш, никак не е възможно.

Че като си спомних за разтревожилия ме зверски вой, аз попитах Хуан Начи Коком, дали не ягуарът е викал така край нашия лагер миналата нощ, но той ми отвърна отрицателно. Че по неговите думи, ревът на обикновената дива котка той би различил без никаква сложност и без страх да сгреши. Онзи същият вик, който се чу от селвата вечерта, повече му напомнял за неговото ранно детство, когато при същия звук майка му го криела в най-сигурния ъгъл и залоствала по-здраво вратата, а баща му излизал навън с фенер и с едно особено омагьосано копие, което поразявало не само хора и зверове, но също така и духове.

Че аз сам повече бях склонен да смятам, че Ернан Гонсалес, ако и да не се е обесил сам, то по-скоро го е сторил Васко де Агилар, отколкото да е бил погубен от индианските идоли. И че последвалите събития определиха сред нас правия и заблуждаващия се.

Че така вървяхме ние напред цял ден, но да се придвижим надалеч не можахме поради причината на онази умора, която ни беше обхванала. И че към края на следния ден нашият отряд бе поразен от нова напаст: двамина от войниците — Франсиско Балбона и Фелипе Алварес — тия, които бяха отслабнали повече от другите, започнаха да бълнуват, казвайки, че виждат напред две огромни плашещи фигури, които според тяхното разбиране били стражници на някакъв проход.