Дмитрий Глуховски - Здрач

Че нито аз, нито водачът Хуан Начи Коком, нито брат Хоакин бяхме споходени от тази болест и се чувствахме превъзходно, макар и да се намирахме постоянно край заболелите и да ядяхме с тях от едни съдини, и да пиехме от същите манерки. Че треската така и не повали също и няколко други войници; и че колкото и да си блъсках главата, не можех да проумея защо едни се разболяха, а други не.

Че някои от заболелите по тая причина решиха, че техните си другари се опитват да ги отровят, желаейки чрез такъв заговор да отстранят излишните участници на бъдещото делене на съкровищата, които уж ни предстояло да намерим в изоставените храмове. И че се отказваха занапред от вода и храна, опасявайки се от нов опит за покушение, и убеждаваха и онези болни, които не вярваха на това, да правят и те така. И че по такъв начин много усложниха излекуването си, и предизвикаха гнева на брат Хоакин и неговите помагачи, които се опитваха да им помогнат да оздравеят и да закрепнат.

Че другите взеха да обвиняват в тази напаст последния, останал с нас водач и имаше такива сред здравите, които им повярваха и настояваха индианецът да бъде подложен на мъчения и да разберат от него истината дали той не е предизвикал недъга на нещастниците. Към тия принадлежеше и Васко де Агилар, който, бидейки човек необикновено силен и крепък, единствен можа да понесе страшната болест на крака, обаче тя беше замъглила разума му. И че Васко де Агилар се мяташе като ранен бивол из лагера, като търсеше индианеца и се кълнеше в Дева Мария, че собственоръчно ще си разчисти сметките с него заради неговите смъртоносни магии.

Че брат Хоакин постъпи мъдро и лекуваше болните така: правеше им кръвопускане и слагаше на горещите им чела мокри дрипели. Че кръвопускането им помагаше отначало по чудесен начин, но ползата от него продължаваше не дълго. И че когато водачът Хуан Начи Коком предложи на брат Хоакин своята помощ и изнамери в гората някои треви, които трябваше да се дават на заболелите за облекчаване на страданията им и изцеляването им, онзи го прогони да се маха, като го заплаши още, че ще каже за това на останалите.

Че по тази причина Хуан Начи Коком ме помоли да го взема под моето лично покровителство и да не го давам на войниците. И че като се вслушах в него и се боях да не загубя последния ни водач, който можеше да ни върне обратно в Мани, аз направих така, и го скрих, и го пазех, докато Васко де Агилар не отслабна дотолкова, че престана да буйства. Че самият аз в участието на Хуан Начи Коком в отравянето на войниците не вярвах, понеже, ако той беше отровител, лесно можеше да се скрие от направеното в горите, като ни остави сами и с това ни обрече на вярна погибел.

Че болшинството от заболелите от треската се споминаха, и можа да оживее само един от петима; че сред оцелелите беше и сеньор Васко де Агилар, когото тази зараза за пет дни превърна от могъщ мъж в неговата бледна сянка с жълтеничаво лице. Че разсъдъкът им се оправяше от болестта още по-бавно от телата им и още дълго виждаха те плашещи сънища, а наяве бяха недоверчиви и се бояха от всичко, като не забравяха и за своите предишни подозрения за отровителството; дяволската треска ги бе сломила.

Че в един от дните Хуан Начи Коком се осмели да ми каже, че знае причината на болестта, след което аз му наредих незабавно да ми съобщи всичко, което му е известно, като се надявах да помогна на болните да се изцелят; подчинявайки се, той приписа заразяването с болестта на същите онези мънички мушици, които ни мъчеха в бивака няколко дни по-рано, когато останахме да нощуваме при блатата.

Че са се опазили от недъга само тия от нас, които не се погнусиха от предложеното от индианците мазило, което вонеше гадно; останалите, които го пренебрегнаха, с това сами са се обрекли. И че аз попитах Хуан Начи Коком защо той и Ернан Гонсалес не предупредиха всички за тази опасност по-рано, и защо не е казал къде е коренът на болестта, когато тя вече започна да мори хората. И че по неговите думи те не взели да предупредят всички, защото нямали увереност в болестотворството на блатната гад, а мазилото би стигнало само за малцина. Че до нежеланието му да каже на страдащите причината за недъга им, той не посмял, смятайки, че тогава него непременно ще го обвинят в преднамерено погубване, както се беше случило и без признанията му.

Че като ме помоли да запазя тайната му, за спасението му от обезумелите от треската войници и преди всичко от Васко де Агилар, този индианец ми се отплати справедливо, като ми довери такова нещо, за което преди той самият и неговите съплеменници отказваха да говорят даже при заплахата от клада.“