Какво е движело Диего де Ланда и можем ли да го съдим за това, което е направил? Трябва да се помни, че когато францисканците са пристигнали в Централна Америка, наричана тогава Западна Индия, индианските племена, живеещи в тези земи, често се придържали към много жестоки вярвания. Може би това в по-голяма степен се отнася за войнствените ацтеки, отколкото за племената на маите, но почти във всички култури на Централна Америка били широко разпространени човешките жертвоприношения, които при ацтеките достигали застрашителни размери, а също така ритуалното самоосакатяване и осакатяване. Ведно с неприятните и понякога откровено страшни изображения на индианските богове, тези религии би трябвало да се струват на християнските свещеници като сатанински култове, а всички онези божества и обожествени герои, на които се кланяли маите и другите народи на Западна Индия, на францисканските монаси еднозначно са им изглеждали като демони.
По такъв начин, опитвайки се да изкорени езичеството сред аборигените, брат Де Ланда бил напълно убеден, че се сражава с проявлението на злото на земята в най-чистия му вид. Освен това, не е маловажно да се отбележи, че приелите католицизма индианци са били много по-надеждни и сговорчиви, отколкото онези, които упорито продължавали да изповядват вярата на своите бащи. Насаждайки християнството, испанците затвърждавали своето положение като колонизатори.
Би било прекалено наивно да се смята, че в огъня са горели само книгите и идолите. Има достоверни сведения, че онези аборигени, които не желаели да се откажат от своите вярвания, са били измъчвани и пребивани жестоко и мнозина ги е спохождала ужасна смърт.
Любопитно е друго. За краткото време, изминало след завоеванията на Кортес, испанското общество по неясен начин е достигнало до онзи стадий на морална еволюция, която предполагала рефлексия и разкаяние за извършените грехове даже ако средствата били оправдани от целта. Това засегнало и Конкистата — мнозина влиятелни мислители и богослови от онова време смятали, че испанците нямат право да подчиняват, да поробват и угнетяват народите на откритите от тях континенти, смятайки аборигените за безсловесни говеда, а не за равни на тях човешки същества.
Именно затова, когато до короната достигнали слуховете за жестокостите, които прилага в своите владения брат Де Ланда, той бил извикан за разследване в Мадрид. Исамалският настоятел бил спасен само от това, че Генералът на францисканския орден лично му издал документ, в който потвърждавал инквизиторските права на Де Ланда, каквито той първоначално не притежавал. Процесът по това дело продължил няколко години и завършил с оправдаването на Де Ланда. Точно по това време обвиняемият започнал да пише своя етнографски труд «Съобщение за делата в Юкатан», който след столетия го прославил в цял свят.
Злите езици твърдят, че той го създал изключително за да се оневини и да оправдае своите деяния. Други мислят, че брат Де Ланда се е разкаял за онова, което е сторил и се е опитал да възстанови причинените щети, като е събрал и записал всички сведения за маите; на това дело той посветил остатъка от живота си.“
Е. Ягониел премахна измъчващите ме загадки със същата лекота, с която Диего де Ланда Калдерон беше изтрил паметта за цяло хилядолетие, изпълнено с удивителни събития, най-кръвопролитни войни и невероятни потресения. Настоятелят на Исамалския манастир, както той сам бе обяснил на автора на дневника във втора глава, се беше стремил да обезсили местните култове и да обезопаси испанските колонии.
Когато открил през онзи юнски ден, че едва ли не под разпятието на църквата в Мани неблагодарните индианци все още принасят жертви на дървените кумири, той разбрал колко крехко е положението на неговия орден и на съотечествениците му в Юкатан и е взел единствено възможното и вярно решение.
Водачите на изпратения от него на югозапад отряд в този случай действително просто са пазели идолите и книгите на своя народ, тъй като тук-таме монасите вече са ги изгаряли. Никакви приказни съкровища, чиста геополитика и религиозен фанатизъм. В цялата тази история, изведнъж станала толкова ясна и простичка, мен продължаваше да ме тревожи само един въпрос.
Ако съществуването на езическите капища в Мани е било открито през юни и именно тогава брат Де Ланда е замислил за първи път унищожаването на индианските идоли и книги, как е могло да стане така, че той е изпратил моя отряд в тайна експедиция, явно свързана с аутодафето, цели два месеца по-рано?
Читать дальше