Дмитрий Глуховски - Здрач

Същата година, същият град, същият най-мрачен манастирски настоятел. Описаните в превеждания от мен дневник приключения съвършено определено бяха предистория на събитията, случили се в Мани през юли.

Тримата индианци, пътешествали с моя отряд, били много обезпокоени от целта на експедицията. Само няколко седмици след като испанците напуснали Мани, още в първата част на дневника, един от водачите се опитал да разузнае от командирите истина ли е, че в други места на Юкатан конкистадорите и монасите изземват и горят книгите на маите.

Скочих от дивана и се спуснах към стаята, където върху бюрото ми стоеше купчината листове с моето лично копие на превода. Веднага намерих нужния ми откъс: „… съобщи, че в някои области, в частност в Майяпан, Яшун и Тулум, испанските войници горят индианските книги и идоли. И че този Ернан Гонсалес ме попита защо те постъпват така и дали нямам и аз подобно нареждане. И че макар аз и да се досещах сега защо брат Диего де Ланда ни изпрати в този поход…“

Сега вече нямаше никаква необходимост да строя хипотези. Оставаше ми само да прочета пасажите от Ягониел, разказващи за великото изгаряне в Мани. Как така не си спомних за това и просто не съпоставих фактите още когато намерих споменаването за това злополучно аутодафе у Кюмерлинг?

„По думите на самия брат Де Ланда, за унищожаването на всички индиански идоли и свещени книги той се замислил през юни, а именно в деня, когато на иконома на манастира «Св. Архангел Михаил» в Мани се откъснали от синджирите двете кучета и избягали. Тръгнал да ги търси, този индианец настигнал кучетата си в неголяма пещера недалеч от манастира. Кучетата лаели, спрели се пред нисък и тесен проход, който този иконом отначало не забелязал. Движен от любопитство, той решил да проникне вътре и като изминал едно разстояние, излязъл в помещение, където стояли дървени и каменни статуи, изобразяващи индиански богове, омазани с прясна кръв. Имало там и други признаци, че съвсем неотдавна в тази пещера са се провели религиозни церемонии. За всичко видяно този млад покръстен индианец честно съобщил на настоятеля.

Като разбрал, че петнайсет години след пристигането по тези земи на мисионерите, аборигените продължават да се покланят на своите идоли само на няколко крачки от католическите храмове и възможно дори извършват, както и по-рано, човешки жертвоприношения, Диего де Ланда изпаднал в неудържима ярост. След като обсъдил положението с другите францисканци и с гражданските власти, той решил веднъж завинаги да приключи с езичеството в поверените му области. За изкореняването му брат Де Ланда не виждал по-надеждно средство от унищожаването на обектите за поклонение и на паметта за тях и затова заповядал да докарат в Мани от цялата местност идоли, книги, написани на еленова кожа и на кора, и много други вещи. Непълното изброяване на предметите, натрупани на главния площад в Мани на 12 юли 1562 година, бил публикуван в деветнайсети век от испанския учен, доктор Хусто Сиера. Докторът говори за 5 хиляди идола с различна форма и размери, 13 големи камъка, използвани като олтари, 22 неголеми камъка, покрити с йероглифи, 27 свитъка, също така съдържащи йероглифи и знаци, и 197 ритуални съдини. Има всички основания да се предполага, че всъщност инквизицията е успяла да тури ръка на къде-къде по-значително количество такива предмети и особено книги. Но колкото и да са били, всички те в паметното утро на 12 юли 1562 година били изпотрошени и изгорени. С един само точен удар францисканският монах Диего де Ланда е успял да превърне десет века история на великия народ на маите в прах и пепел.

Щетата, нанесена от брат Де Ланда на науката, е толкова неизмерима, както е безграничен онзи пробив, който се е образувал заради него в културната съкровищница на човечеството. Достатъчно е само да се каже, че заради своето фанатично рвение към чистотата на вярата Ланда и неговите поддръжници са успели да унищожат почти всички летописи на маите, както и религиозните книги и литературните произведения. Едва три ръкописа на маите са оцелели при тази катастрофа. Днес са известни като кодекси — Парижкият, Дрезденският и Мадридският, наречени така според градовете, в чиито библиотеки се съхраняват. Още един важен паметник са книгите «Чилам Билам», написани в четиринайсети век на езика на маите, но с латински букви. Естествено, остават и надписите на стелите и архитектурните паметници, които все още стоят недокоснати в джунглите на Юкатан, обаче няма никакви съмнения в това, че по-голямата част от знанията, които са се съдържали в изгорените книги, е загубена за човечеството безвъзвратно.