Дмитрий Глуховски - Здрач

Съдейки по съдържанието, изданието беше съставено по най-подробен начин: историята на полуострова се описваше още от онези времена, когато по него са бродели древните номади. Десетки страници авторът посвещаваше на предкласическата епоха, още повече внимание бе отделено на онези векове, в течение на които маите са достигнали върха на могъществото си. Глави, посветени на разрушаването на цивилизацията не откривах, но кой знае защо бях абсолютно сигурен, че Е. Ягониел знаеше за него повече от този Кюмерлинг, трябваше само да се запася с търпение и да прочета всичко от кора до кора.

Затова пък в раздела, описващ пристигането на испанците и началото на колонизацията, веднага се хвърляше в очи главата за францисканския епископ Диего де Ланда и неговите трудове. Именно от францисканеца реших да започна подробното си запознанство с книгата: на мен като слънцето и въздуха ми бяха нужни познатите лица, за да се гмурна в неприветливия свят на средновековната Южна Америка, разглеждана през роговите очила на социалистическата наука от шейсетте.

Обаче не открих нито една препратка към реалните на това сложно време, в което е писан научният труд. В текста нито веднъж не се споменаваха каквито и да било научни авторитети, публикували по-късно от началото на века, от което направих извода, че книгата на Е. Ягониел вероятно е преводна и е създадена преди Първата световна война; но за точното време на написването й можех само да се досещам.

Още от първите абзаци, прочетени на първата, отворена наслуки страница, авторът даваше да се разбере, че той из основи познава предмета на своето изследване.

„Диего де Ланда Калдерон е роден на 12 ноември 1524 година в селцето Сифуентес, в испанската провинция Гуадалахара. Пейзажите, които той е видял около себе си, след като е отворил очи, и сред които е расъл — лозята, покриващи склоновете на ниските хълмове, и тополовите алеи, безбройните речици и ручейчета — поразително се отличаваха от онова, което е можел да съзерцава от прозореца на килията си, преди за последен път да склопи очи на 29 април 1579 година.

През същата 1524 година, когато Диего де Ланда Калдерон е дошъл на бял свят, изследователят и воин Педро де Алварадо е основал град Сантяго де Лос Кабалерос в покорената от него Гватемала. Но завоюването на Юкатан, където бъдещият епископ ще пристигне едва в 1547 година, за да остане там до гроб, едва започва и испанската корона дори не е замисляла да включи полуострова в пределите на зараждащата се Западна Индийска империя.

В историята на Конкистата личността на епископ Де Ланда си остава една от най-противоречивите. Той е и гонител на покорените от испанците маи, и техен защитник от зверстващите господари и от сбирщината войници. Именно той най-подробно е описал бита им, вярванията, нравите, обичаите, именно той е направил опит да разшифрова писмеността им. Точно Диего де Ланда без надлежните пълномощия е имал смелостта да се провъзгласи за съдник и съдия на езичниците и техните богове. Именно този самозван инквизитор е извършил през юли 1562 година в Мани грандиозно auto de fé, като за един ден е изгорил почти всички налични ритуални книги и летописи на маите, а заедно с тях и дървените статуи на техните божества, също покрити с надписи, съдържанието на които за съвременната наука би било безценно. И при това написаният от него труд «Съобщение за делата в Юкатан» станал най-главният и най-авторитетният източник на знания за хората, изучаващи маите, и за това, какво е представлявала тяхната култура. Ако Де Ланда никога не бе съществувал, тогава не би съществувала в днешния й вид и науката за онези индианци, които той така усърдно е обръщал от езичество в християнство. Обаче, вероятно, в този хипотетичен случай не би имало такава нужда и такова научно любопитство при изучаването на тяхната цивилизация, защото този народ и до днес би съхранил своята потресаваща култура.“

След като набързо прегледах животоописанието на францисканския монах до момента, когато той е пристигнал в Юкатан, аз честно се опитвах да намеря поне нещо занимателно в подробно описаната история на строежа на Исамалския манастир. И докато доста разсеяно прехвърлях тези страници, пред очите ми сякаш изведнъж всичко притъмня и започна да не ми достига въздух. Всичко съвпадаше. Аз прозрях.

„… инквизитор е извършил през юли 1562 година в Мани грандиозно auto de fé, като за един ден е изгорил почти всички налични ритуални книги…“