Дмитрий Глуховски - Здрач

Странно, но в онзи момент повече не се замислях кой може да се окаже моят тайнствен клиент. Напълно ми стигаше това, че той навреме носи в агенцията поредната порция от записките на конкистадора — източник на моите доходи и удоволствие. Какво значение има кой ще се заинтересува от превода? Докато интересите ни съвпадаха, нямах намерение да проявявам прекалено любопитство, което освен това можеше да подплаши сегашния притежател на книгата.

Закусих набързо (май пак бяха тия сандвичи) и се върнах на бюрото си, препрочетох и преписах на чисто вчерашния превод. Към шест сутринта всичко беше готово, оставаха десетина думи, в чието значение не бях сигурен и които предпочитах да проверя в сериозен речник, преди да предам работата си. Върнах се в кухнята, направих си чай и уютно се настаних на дивана, като се завих с голям червен кариран вълнен шал. До отварянето на книжарниците и библиотеките оставаха не по-малко от три часа, а почивката безспорно си я бях заслужил.

Попревъртях копчето на радиото, намерих някаква информационна станция и като се загледах в издигащата се от чашата пара, с половин ухо заслушах сутрешните новини.

Азиатското цунами май вече никого повече не интересуваше. В световните новини го беше сменило земетресението в САЩ и в страните от Карибския басейн. Няколко доста големи градове на островите бяха в руини. Президентите и главите на военните хунти, управляващи тези миниатюрни държавици, се обръщаха за помощ към световната общественост, ООН обещаваше да отдели средства за възстановяване на инфраструктурата. Първите самолети с „Лекари без граници“ и спасители от различни страни вече летяха към островите, пристигането им се очакваше всеки момент.

Щатите бяха пострадали по-малко: системата за сигнализация за сеизмична заплаха бе сработила безупречно и от опасните райони бяха успели предварително да евакуират населението, но учените предупреждаваха, че има голяма вероятност за нови подземни трусове. Нататък вървеше коментарът на специалист, нещо за разместванията на земната кора, които са предизвикали всички неотдавнашни катаклизми.

После дикторът напомни за предстоящите избори, но тази тема ме остави равнодушен. Май някой някого в нещо обвиняваше, някой си политик бил сниман тайно от разстояние, друг го намерили в подмосковните гори с куршум в главата, трети обявил, че напуска поста като президент на крупна компания, за да може изцяло да се посвети в служба на Отечеството.

На последно място — след информацията за катастрофи, убийства и кризи — журналистите се смилиха и решиха да пуснат новина, която трябваше малко да смекчи получените досега отрицателни емоции. Престижният конкурс по красота „Мис Вселена“ бе спечелен от рускиня. След като набързо съобщи габаритите й и годината на раждане, дикторът сърдечно се сбогува с мен. От ефира меко потече Дюк Елингтън, измивайки следите от мръсотията, избълвана оттам през последните петнайсет минути. Изборът беше верен — ръката ми, вече протегната да изключи радиото, нерешително увисна във въздуха, а след това се върна в гънките на шала. Допих си чая и отворих Кюмерлинг на първата попаднала ми страница.

Никак не ми беше трудно да намеря голям испанско-руски речник. Книжарниците бяха затрупани с изобилие от разговорници, самоучители и, разбира се — речници — най-различни, от джобен формат с по пет хиляди думи до внушителни томове, дебели десет сантиметра.

Но търсенето на издания за цивилизацията на маите и този път се оказа сложна работа. Упорито и с методичност на учен изследвах новоарбатския Дом на Книгата, няколко антикварни книжарнички, отидох дори до големия книжен пазар, но всичко завърши с придобиване на още две-три брошури с ярки корици, в заглавията на които непременно имаше думите „тайна“, „загадка“ или „секрет“. И едва когато затварях кръга, като се разходих пеша от станцията на метрото „Арбатская“ към къщи и отново, този път разочаровано, минавайки покрай Дома на Книгата, аз случайно обърнах внимание на книжарските сергии, където се продаваха най-различни печатни боклуци.

Основно това бяха ярки дебели албуми, озаглавени „Уроците на Камасутра“ или „Енциклопедия на чувствеността“, някой продаваше самиздатска езотерика, а двама подозрителни персонажи, с поведение на джебчии, търгуваха с пиратски издания на хитлеровата „Майн Кампф“. Осъзнавайки известната съмнителност на своето положение, тези хора не се обвързваха с едно определено място, като книжарска сергия. Готови всеки момент да хукнат и да потънат в тълпата, те внимателно и хищно се вглеждаха в лицата на минувачите, опитвайки се да открият в безкрайния човешки поток своите клиенти и провокаторите от държавна сигурност. Тя понякога, по неведома повеля на звездите, изведнъж започва ожесточено да се бори с фашизма и има голям риск водовъртежът да завлече и теб.