Дмитрий Глуховски - Здрач

Дори нямаше нужда да се старая, за да си представя усещанията на патрула, седнал край огъня и втренчил поглед в храсталаците наоколо. Осветени от червения пламък, те сигурно се превръщат в плътна стена; на късчето твърда земя сред безкрайните тресавища ти се чувстваш като в обсадена крепост. Блатата живеят свой собствен живот: издават утробни стонове, изпускайки огромни балони газ, шумолят с тръстиките, скърцат с изпитващите стволове на дърветата. От време на време тази лепкава каша от задгробни звуци се разклаща от дивия крясък на някое нощно животно, отнемащо или отдаващо живот, а може би просто зовящо своята самка.

Да си отделиш погледа от храсталака не можеш нито за секунда — историята с нещастния Игнасио Ферера се бе случила само преди час-два, а гибелта на Мурга и Ривас бе наблюдавана от целия отряд, скован от ужас. Как да се обърнеш? Караулните си подхвърлят долнопробни шегички, спомнят си местните си наложници или жените и децата си — само за да престанат да мислят за смъртта. Да загинеш в сражение, като вземеш със себе си десетина индиански дяволи — не е страшно, можеш да успееш да погледнеш смъртта в очите и да останеш в паметта на другарите си като доблестен воин, това е достойно за един мъж. Не е като да се нагълташ с лепкав блатен бъркоч и да потънеш, за да те изяде на дъното на тресавището някаква гадна твар…

После въздухът започва ужасяващо да звъни, разлюлян от милионите миниатюрни крилца. Облаци от блатни мушици и москити се вият край огъня, облепват фенерите на стражата, пъхат се в ноздрите, в очите, в ушите, в устата. За да се спасиш, трябва непрекъснато да махаш с ръце; това не прогонва малките кръвопийци, просто им пречи да се впият в кожата ти. Не ти дават да се съсредоточиш, дразнят те. Вътре в теб назрява гняв, готов да се излее върху първия, който попадне пред погледа ти — независимо дали е враг или приятел.

Относително спокойно е на тези, които се решиха на унижението да се намажат с индианската гадост, смърдяща на котешки лайна. Нищо, сега ще трябва да понесат подигравките на своите страдащи другари. Вонята после ще изветрее, но виж, споменът за този поход през блатата…

„Че нощта мина спокойно, ако не смятаме досадливата дребна гад и на дневна светлина напредването продължи по-бързо, така че вече привечер успяхме да преминем опасната част на блатата. И че излязохме на място твърдо и сухо, откъдето отново започваше здрава гора с обичайните зверове. И че, успокоени, ние решихме да вървим по-кротко. И че пътят ни в този ден протичаше спокойно и мирно, и до следващия бивак никой от отряда не се изгуби и не биде ранен.

Че попитахме водачите дълго ли още остава да вървим, и те отговориха, че до съкровените храмове вече не е далеч, трябва само да излезем на вярната пътека, и ако вървим по нея, след два или три дена ще бъдем на мястото. И че от това всички войници, и ние с Васко де Агилар, и с брат Хоакин се ободрихме, и мнозина празнуваха и пиха царевична напитка, която носеха със себе си, и казваха, че на обратния път няма да вървят през тресавищата, и благодаряха на нашите водачи, които все пак ги изведоха на твърда земя.

В онзи ден имахме и успешен лов, и Хуан Начи Коком, съпроводен от двама стрелци, можа да убие няколко едри птици и диво прасе, каквато сполука не бяхме имали вече няколко дена, поради което нашите войници и ние гладувахме.

Че самите водачи — и Хуан Начи Коком, и Ернан Гонсалес — в празнуването не участваха, а имаха доста тревожен вид и си шепнеха нещо настрана. И че с това те привлякоха моето внимание, и аз се приближих към тях, за да узная за какво си говорят те, ала те си общуваха на индианско наречие.

Че когато аз прекъснах разговора им, те имаха смутен и уплашен вид, но не почнаха да упорстват и ми повториха своите предупреждения, и Ернан Гонсалес отново казваше, че бил съгрешил, като ни е довел в тези земи, и че наказанието ще го настигне за това. И че не продължи повече разговора с нас, а се отдалечи в краен ъгъл на лагера, където се предаде на молитва, и че аз повече не го тревожих, обаче наредих на един от войниците да продължи да пази мелеза.

Че всички останали тази вечер празнуваха и бяха в безгрижно състояние, и макар че мнозина бяха пияни, но обичайните сбивания не станаха. И че аз единствен не можах да забравя за онези опасности, за които ми говориха водачите, и обхождах през нощта лагера, като го оглеждах и очаквах нападения на индианци или диви зверове. И че правих така, докато сънят не ме (събори?), ала не намерих нищо странно или подозрително.