Дмитрий Глуховски - Здрач

Че, по думите на Ернан Гонсалес, че до онези места, накъдето той води нашия отряд, остават само няколко дни път, но че те ще станат най-мъчните за всичките седмици, през които ние вървяхме. И че като застана на колене, ме умоляваше да обърна отряда и да се върнем назад и да отидем в Мани, като кажем, че не сме намерили целта.

Че аз го попитах гневно, как смее той сега, след като десетки наши другари погинаха в проклетите гори, да ме моли за такова нещо, и го нарекох предател. И че Ернан Гонсалес плака и казваше, че той не ни е предавал и че единствено заради своята вярност към духовния баща Диего де Ланда изпълнява това поръчение. И че ми даде в ръцете нож и ме помоли да го убия, за да не се мъчи повече.

Че с това той много ме разтревожи, и аз го сложих да седне на земята и го помолих да разкаже какво е това нещо, което му е известно, а за мене и за сеньор Васко де Агилар е незнайно. И че отначало той се инатеше, и едва когато го заплаших с клада за вероотстъпничество, започна да говори кратко и неясно и плачеше пак.

Че в разказа му за мене много не беше ясно; от това, което успях да отбера, ще кажа следното: че по неговите думи брат Де Ланда не ни е казал цялата истина за това защо и къде отиваме. И че в онези храмове, в които ни беше пратил брат Де Ланда, се пазело нещо, безценно за народа маи, но важно също така и за други народи. И че брат Де Ланда го беше търсил навсякъде, но не знаел къде именно да го намери.

Че тогава аз го попитах, значи ли това, че ние скоро ще изпълним поръчението, дадено ни от настоятеля, и той отвърна, че това наистина е така, обаче за моето благо, и за благото на всички маи и други хора в Юкатан, това поръчение не бива да се изпълнява. А защо, не можа да обясни.

Че думите му за неискреността на брат Де Ланда аз запомних, и когато се върнах след разговора с него, се уединих с брат Хоакин и със сеньор Васко де Агилар, и споделих мислите си с тях, и попитах знаят ли те нещо за поръчението ни, което аз не знам, и дали им е нареждал настоятелят да направят още нещо, за което на мене да не ми е известно.

Че и брат Хоакин, и Васко де Агилар се учудиха и не знаеха за такова; и ме попитаха кой ми е казал това. И че тогава аз им съобщих за разказа на водача, а също така за това, че този разказ трябва да се пази в тайна.

Че после видях, как сеньор Васко де Агилар говори с Ернан Гонсалес настрана, и онзи е изпаднал в смут. И че ние се съвещавахме същия ден и решихме все пак да вървим по-нататък, макар че водачът ни предупреждаваше за това, че напред още ни очакват нови опасности.“

За злато — отново нито дума. Затова пък моите предположения за водачите май започнаха да се потвърждават. Мелезът вероятно е искал да даде на испанците още една последна възможност да размислят и да се върнат. Той дори е бил готов да оклевети своя духовен баща, само и само да откаже испанците да вървят по-нататък. Искал е да спаси невинни животи или своята безсмъртна душа?

Както и да е, но да откаже испанците си е оставало трудна работа. За тези няколко дни, които уж делели отряда от целта на похода му, водачите нямало да успеят да го направят. Именно през тези дни е трябвало да се случат онези решаващи събития, заради които съставянето на отчета за експедицията изобщо е имало смисъл.

Обаче и Диего де Ланда явно не е бил толкова лесен. Разпитваният индианец извъртал и се опитвал да избегне отговора, но страхът му от кладата свършил работа — той издал кръстника си. Жалко, че конкистадорът не е бил по-настойчив и се е задоволил с онова окаяно мрънкане, което успял да измъкне от Ернан Гонсалес. Вероятно той просто го е смятал вече за полулуд и не е искал водачът окончателно да загуби разсъдъка си.

Нещо, което е важно не само за маите, но и за всички хора? Едва ли е ставало дума просто за съкровища. Но какво е могло да бъде това, изобщо не можех да си представя. Каква вещ и защо е била нужна на бъдещия епископ на Юкатан? Книги? Идоли? За какво са му? Дали е вярвал, че те притежават някаква магическа сила и се е опитвал да се сдобие с древните артефакти, съдържащи в себе си мощта и тайните на великия някога народ?

Разбира се, оставаше още един вариант — индианците са продължавали да лъжат, все още не губейки надежда да подплашат предводителите на отряда и да всеят смут сред редовите членове. Каквото и да ги е водило, с всеки ден от похода те отвеждали испанците все по-далеч от целта — в пущинаците, в дивите земи, където човешки крак вероятно никога не е стъпвал.

За всеки случай аз особено прецизно изследвах всички карти на Юкатан, предложени от Кюмерлинг и отбелязващи точките на разселването през различните периоди, независимо дали разучавах ранната, класическата или посткласическата (именно в нея е испанското нахлуване) епоха от историята на маите. Променяли са се разположението на селищата и техните названия, неизвестно от какво предизвикани миграционни потоци са местели индианците от едни места в други, едни градове били напускани, други били застроявани, трети били въздигани от руините — но онази територия, накъдето водачите са насочвали моите испанци, с хилядолетия си е оставала девствено пуста. Даже в разцвета на своята цивилизация, създали могъща империя, чиято власт се е простирала зад пределите на Юкатан, маите не са смеели да навлизат далеч навътре в тези земи на югозапад на полуострова си.