Дмитрий Глуховски - Здрач

Навън вече започваше посърналият ден; небето бе заприщено от раздърпани сиви облаци, през които едва прозираше кръгчето на умореното есенно слънце. Десет сутринта. Обикновено ставам към три часа, но днес няма да заспя повече. А може би просто се залъгвам, защото се страхувам да се върна в онзи сън, ако все пак успея да задремя.

В главата ми все още се люлееше мътната утайка от откъслечни видения и като мушнах крака в пантофите, се повлякох към кухнята, за да я размия с кафе. Утринното кафе беше за баба ми също такъв ритуал, както за маите и ацтеките — човешките жертвоприношения. Тя пристъпваше към варенето на кафе като познавач: ако извършваш едни и същи действия всяка сутрин в течение на шейсет години, ще придобиеш определена рутина. Естествено, че никакъв нес боклук — само на зърна, арабика. В миналото, благодарение на приятелските връзки с Куба, в килера й винаги имаше няколко огромни, боядисани в бежово и кафяво, метални кутии с кафе. Наричаше се експресивно и напълно по кубински — „Cafe Hola!“. Една от тези кутии открих, когато се нанесох в това жилище, още запечатана — може би в случай на нова световна война. Ароматът, разбира се, отдавна бе изветрял, зърната трябваше да изхвърля в кофата, но кутията измих и запазих. Сега съхранявам запасите си само в нея и когато сутрин отварям кутията, вдишвам ароматния мирис на кафе — в памет на моята баба.

Тя ми беше оставила целия си арсенал — дървената ръчна мелничка, жълта медна каничка с тясно гърло, малки порцеланови чашки с рисунки по китайски народни мотиви. Най-много ми харесва да меля кафе: изсипваш го във фунийката и започваш, като на латерна, да въртиш тежката месингова ръчка. Отначало тя се превърта бавно, трудно, но когато зърната започнат със скърцане да се превръщат в ароматен прах, става все по-лесно да въртиш дръжката — значи е време да добавиш още зърна във фунийката. А после трябва да извадиш онова трогателно дървено чекмедженце отдолу и да изгребеш от него целия кафеен прах в кафеника. След като сложиш кафето на огъня, ти е строго забранено да се отлъчваш, в противен случай вместо тържественото отпиване на ободрителната напитка, ще трябва да търкаш печката.

Когато най-сетне всичко е готово, удоволствието от такова кафе е несъизмеримо по-голямо, просто защото заради него вече си свършил толкова работа, че сега би било грях да не му се наслаждаваш. Баба беше права — след такова кафе кой ще си помисли за някакво си нес кафе на гранули? Аз дори електрическата си кафемелачка изхвърлих.

Кафето имаше и още едно важно качество: докато го приготвяш, можеш изцяло да се посветиш на простичките механични движения и едновременно с това да занимаваш мозъка си с полагащите се към тях прости механични мисли. С всяко завъртане на дръжката на мелничката студената мъгла, останала в паметта ти от сънувания кошмар, се свиваше, а когато от сложения на веселия син пламък кафеник тръгне зашеметяващият аромат, действителността окончателно надделява над бълнуванията.

Дяволският сън без съмнение беше предизвикан от историята с онези испанци, които аборигените бяха успели да вземат в плен. Авторът на бележките беше споменал този епизод съвсем повърхностно; не зная защо в моето съзнание беше заседнал именно той. Повече от всичко ме учуди това, колко подробно бях видял умъртвяването на пленниците. Детайлите изобщо нямаше откъде да съм ги взел: освен с крайчеца на окото си случайно да съм ги мярнал в книгата на Кюмерлинг. Но и това е малко вероятно: не може да съм ги пропуснал, докато четях книгата, щом като толкова бяха ме поразили!

Оставаше да се надявам, че просто ми се е развихрила фантазията. Трябваше спешно да се оперира, преди да се е образувал абсцеса и пукването му. Дадох си дума да изнамеря научно-исторически описания на човешки жертвоприношения при маите, за да се успокоя от намерените несъответствия.

Към кафето си приготвих сандвичи с кашкавал и сварено яйце с пипер и сол — ергенската закуска. Главното е да не си накапеш панталона с жълтък, иначе жалката ти участ ще стане очевидна за околните.

След като видях сметката и на едното, и на другото, без да се бавя, се върнах към работата: сънищата са си сънища, но поръчката трябва да се изпълни. За щастие, продължението на превода на тази книга беше за мен не развлечение, а труд, благодарение на който разчитах още тази седмица да си платя сметките. Дори трябваше и да остане нещичко — точно, колкото за един голям испанско-руски речник. За щастие, защото вече самата дума „поръчка“ един вид ме лишаваше от избор — да продължавам да превеждам или не.