Дмитрий Глуховски - Здрач

Напразно.

По тези места, където Хуан Начи Коком и Ернан Гонсалес водеха трийсетте останали живи испанци, нямаше никакъв старинен град, нито дори индианско селище, поне малко от малко достойно за споменаване. След селото с име Хочоб, което съвсем лесно открих на картата, нататък цивилизация, изглежда, изобщо не бе стъпвала.

Дори в двайсети век тези територии са били слабо усвоени; а в шестнайсети век там, където и да погледнеш, вероятно се е точела само първобитна, дива селва, разпростряла се на стотици квадратни километри, цедяща десетки мътни речици и гнили блата, таяща невиждани опасности и готова да погълне всеки, който би се осмелил да навлезе в пределите й.

„Клопка!“ — едва не извиках аз.

Индианските водачи не са могли да не знаят за това; предшествайки предателството на Иван Сусанин, те водели доверилите им се чуждоземци към неизследваните и гибелни земи, готови да погинат там заедно с тях или да се опитат да избягат, като изоставят испанците на произвола на съдбата. Хуан Начи Коком е лъгал и сълзите му са били блъф.

Но какво е могло да накара приелите християнството индианци, на които настоятелят на Исамалския манастир се е доверявал като на собствените си деца, да се съгласят да изпълнят поръчението му, за да го предадат и него, и изпратените от него хора? Сусанин е жертвал живота си, спасявайки от завоевателите и друговерците царското семейство; зад самоубийствената измяна на мелеза Ернан Гонсалес трябваше да се крие някаква тайна къде-къде по-мрачна и опасна.

Много бих дал тогава, за да предупредя за това двамата командващи отряда конкистадори. Всъщност, ако бях член на тяхната малка войска, те точно така, както и други съмняващи се, биха ме обвинили в разпространяване на опасни слухове и биха ме били, за да не посмеят и други; ако пък би ми дошло наум да настоявам, можели са и да ме обесят.

Обаче над главите на отчаяно изсичащите път през храсталаците испанци все по-ясно се сгъстяваше някакво зло. Гнетящото предчувствие, което ме бе обхванало, постепенно се предаваше и на командирите на отряда, но те нямаха картите на Кюмерлинг и Световния атлас на Академията на науките, за да разобличат изменниците. Започнали са да се колебаят, когато са навлезли прекалено далеч, когато сигурно вече и не са можели да обърнат назад и им е оставало само, разсичайки лианите с мачете, да вървят навътре през пущинака напред към съдбата си.

„Че на следния ден по време на нощуването в лагера в тъмнината ни нападнаха индианците и се биеха яростно, и не се уплашиха даже от залповете на аркебузите; и че трима войници — Луис Карбальо, Франсиско Самарано и Франсиско Куро, успяха да поразят смъртоносно и още четирима да ранят; и че освен тях установихме липсата на още двамина, Хуан Гарсия и Педро Велес, които изчезнаха, вероятно взети в плен за жертвоприношения.

Че испанците също се сражаваха доблестно и убиха не по-малко от двайсет индианци, и неколцина взеха в плен, за да ги разпитат. И че пленниците не искаха да говорят и не разбираха въпросите, които им задаваха нашите водачи, а помежду си си шепнеха на тяхното си наречие, което нашите водачи не знаеха. И че не почнаха да отговарят въпреки мъченията, на които ние ги подложихме, и едного аз заклах лично, а още двама други ги съсякоха войниците.

И че Луис Карбальо, Франсиско Самарано и Франсиско Куро ние погребахме по християнски обичай, за което изкопахме гробове и над всеки сложихме кръст, изсечен от растящите наблизо дървета.

И че ранените от нашия отряд в последващите дни не се оправяха, и трудно понасяха пътя, и бълнуваха; и че брат Хоакин, прегледал раните им, каза, че те са поразени от отрова, с която индианците понякога намазват краищата на стрелите и копията си; и каза, ние да се молим за спасението им, тъй като без намесата на висшата сила всички те ще погинат.

И че всички през този ден се молиха за тяхното оздравяване, когато спряхме на бивак. Ала че молитвите ни не бяха чути и всичките четирима ранени умряха или в същата нощ, или в следващата, и преди да умрат, викаха така, сякаш самият дявол е дошъл да вземе душите им.

Че заради смъртта им паднаха духом някои от нашия отряд и отново заговориха за това, че поръчението, което трябва да изпълним, ще ни погуби. Ала че и аз, и Васко де Агилар, и брат Хоакин помнехме за това, колко важно е да го изпълним заради вярата и заради положението на испанците в Юкатан, и бяхме сигурни, че трябва да вървим по-нататък.