Дмитрий Глуховски - Здрач

Че мнозина повярваха на такъв един разказ, тъй като той звучеше по-достоверно от онова, което ние действително открихме. И че истината ние предадохме само на брат Хоакин, тъй като той беше доверено лице на брат Диего де Ланда, а на всички други казахме за треската. И че се съмняваха в този разказ само нашите водачи, но се побояха от наказание и не взеха да разнасят онова, което знаеха.

Че когато отново излязохме при реката, чието название не запомних, макар водачите да ми го съобщиха, ние без трудности я преодоляхме, като преминахме през плитко място; и че индианецът Хуан Нани Коком ни предупреди, че в разгара на сезона на дъждовете тази река се пълни с вода и преминаването и става много по-сложно; също така по-трудно ще бъде да прекосим и блатата, които започват скоро след нея, затова не бива да губим време, и сега, когато каруците вече не вървят заедно с нас, да се възползваме от това и да се движим по-бързо.

Че след загубването на каруците, в които бяха и провизиите ни, се наложи да добиваме храна за войниците с лов, с който се заеха водачите ни; и че най-честия улов сега бяха птиците, които те ловяха с мрежи, докато отрядът е спрял за почивка; ала че понякога успяваха със стрела или с копие, с каквито те бяха въоръжени, да убият елен.

Че след два или три дена, през които ние вървяхме по открити места, за първи път от повече от седмица срещнахме на пътя си хора. И че те ни приеха нащрек, макар и да говореха на същото наречие, както и нашите водачи, и ние можахме да се разберем с тях. И че макар аз да казах на своите хора да бъдат сдържани, и им забраних да докосват жените на тези индианци, също така и тяхното имущество, те въпреки това не ни позволиха да влезем в селото им. И че чрез водачите ни успяхме да се договорим да разменим някои от предметите, които носехме за кукурузено брашно, и питки, и плодове; и че после тези индианци поискаха от нас да се отдалечим от тяхното село.

Че вечерта на същия ден при спирането за почивка попитах един от водачите, мелеза Ернан Гонсалес, защо тези индианци така се държаха с нас, макар на пътя си ние нито веднъж не нападнахме нито едно село на техния народ и не воювахме изобщо. И че аз предполагах, че неотдавна преди нас в тези краища е бил някой друг отряд, който с неоправданата си жестокост е могъл да обърне отново индианците, усмирени още преди трийсет години от сеньор Педро де Алвар, срещу испанците.

Че Ернан Гонсалес ми отвърна, че никакъв друг испански отряд не е идвал вече дълго време и индианците затова така се държаха с нас, тъй като техните свещеници са им казали, защо и къде отиваме. И че те са се побояли от проклятието на своите богове, ако вземат да ни помагат, както ще бъде прокълнат и нашият отряд, ако изпълни замисленото.

Че аз наредих да бъде набит Ернан Гонсалес за това, че продължава да повтаря своите богохулни клевети, но промених решението си и го пуснах, като само му заръчах повече на никого да не говори за това, което е чул.“

Този път имах твърдото намерение да разтегля удоволствието. Защо да глътна цялата порция от моите средновековни приключения наведнъж? Сега, когато бях дочакал новата глава, можех да си позволя както трябва да й се наслаждавам, да обмислям прочетеното, да си представя по-нататъшното развитие на събитията.

Внимателно отместих листовете, станах и повлачих крака към кухнята. Докато моите конкистадори бяха седнали за почивка, аз също можех да си позволя да хапна. Еленско и месо от маймуни-ревачи в хладилника ми като напук нямаше; трябваше да се задоволя с картофи. Приготвях ги по френска рецепта: първо ги сварих, после ги изстудих, нарязах ги, залях ги със сметана, настъргах им кашкавал и така ги запържих. Цялата тази процедура ми остави достатъчно свободно време, което можех да използвам според желанието си. Не намерих нищо по-увлекателно от това да доизмислям след автора на отчета всичко онова, за което той не бе счел нужно да пише.

Синкавочерното чуждо небе, чиито звезди и луна изобщо не са същите като в Испания: някой ми беше казвал, че в Латинска Америка (не зная, разбира се, дали е затова, че живеят в Южното полукълбо, дали пък заради това, че са в Западното) дори луната изглежда иначе. За това, че на нея може да се различи човешко лице, там изобщо не бяха и чували; затова пък целият континент е убеден, че лунните кратери и морета образуват очертанията на заек. С ушенца. И звездите там са по-близо.

Тъничка, неясно от кого и кога отъпкана пътечка, по която те са вървели, напускайки това негостоприемно село. Невярна, лъжовна пътечка, понякога неочаквано свършваща в шубрака; налага се да я разчистват, като секат със своите мачете дебелите лиани, които изпускат лепкав, дъхав сок. Раздвояваща се, разтрояваща се, водеща със своите разклонения към тресавища, към задънени места, към странни ритуални зони, поляни, където пътешествениците са причаквани от каменни идоли и зли духове. Лъкатушеща, извиваща се и отново кръжаща около току-що изминатия отрязък от пътя — или само така ти се струва? Свиваща се ту до съвсем незабележима — пък и дали това е пътечка, може би просто е горска пролука? — ту изведнъж разширяваща се и наскоро от някого отъпкана — от кого ли?