Дмитрий Глуховски - Здрач

Че пътя към лагера ние намерихме без затруднения, макар земята да беше набъбнала от дъжда; ала че когато излязохме на онази поляна, където оставихме каруците и охраната, там нямаше жива душа; и че като наредих на всички войници да ни чакат на място, аз със сеньор Васко де Агилар и с двама индианци изследвах и поляната, и пътя, който вървеше от нея в обратна посока. И че не открих нито следи от борба, нито захвърлени вещи, нито оставени знакове, нито дири от колелата на каруците и от конските подкови; и че препуснах по-нататък по пътя, като се надявах да намеря поне някого от отряда или някакви следи, но като яздих половин час, никого не намерих и се върнах.

Че за времето на нашето търсене водачите намериха онова, което ние не бяхме видели в началото: една от каменните статуи на божествата, която беше вече сред дърветата и под листака им, се оказа цялата залята със засъхнала кръв, която не бе отмита от дъжда, защото идолът беше скрит под листата на дърветата. И че се усъмних в индианеца Гаспар Чу, като го заподозрях в предателство, и исках да наредя да хванат и другите двама, но преди да успея да направя това, ме повика сеньор Васко де Агилар, застанал на една поляна, малко по-нататък от главната.

И че на тази поляна имаше голям квадратен камък с вдлъбнатина в средата и с жлебове, които отвеждаха от нея към краищата му; и че на този камък лежеше нашият водач Гаспар Чу, и дрехите му бяха свалени, и гръдния му кош беше разсечен и отворен, и сърцето му бе извадено и изчезнало.

Че като се договорихме нищо да не разказваме на войниците, забранихме да правят това и на водачите под заплахата от бесило, и набързо напуснахме това място, и без да се обръщаме към него, поехме отново на югозапад.“

Навън плющеше дъжд, но за разлика от сухия сезон на Юкатан за октомврийска Москва в това нямаше нищо необичайно. С надежда обърнах последния лист, търсейки началото на следващата глава. Напразно: там само бе нарисувано, май на ръка и доста неумело, с една линия, странно същество. Това беше уродливо човече с дълъг нос, седнало с изпънати крака и опряно на тях с една ръка. Другата бе протегната напред и обърната с дланта нагоре; от шията му висеше наниз със завързан на него талисман. Под картинката имаше надпис „Спас“. Тази дума не можах да намеря в нито един речник, нито тази нощ, нито на следващия ден, когато оглаждах и редактирах текста в библиотеката, преди да го предам в бюрото.

Когато всичко беше готово, аз отбелязах рисунката в превода със схематичната й пародия, снабдена с оправдателния надпис „Рис. 1“, като така и оставих названието непреведено. Внимателно сложих листата в папката и още веднъж хвърлих поглед на последния от тях, преди да я затворя. Уродчето на картинката тържествуващо се хилеше. Побързах да щракна месинговата закопчалка и започнах да се обличам.

На бюрото ми лежаха две еднакви купчини листа: два екземпляра от преписания на чисто и набран превод на втора глава, чието заглавие засега не знаех, но имах намерение да го разбера в най-близко време. Едната купчина сложих в найлонов плик заедно с кожената папка. В моя договор никъде не се казваше, че нямам право да си оставя копие.

Дъждът плющеше по прозорците и шибаше по шлифера ми и през този ден, и през следващия, когато се връщах от преводаческата кантора, надявайки се да получа нова глава от книгата. Полагащият ми се хонорар беше изплатен изцяло веднага, щом предадох папката. Обаче, когато попитах за втората част на поръчката, служителят поклати глава.

— Засега не са ми донесли повече. Ето, тъкмо имам тук няколко договора за доставка на шоколадови бонбони и пури — той извади отнякъде изпод бюрото си пластмасови папки „джобове“ с бели листове със стандартен размер и косо ми хвърли поглед, очаквайки лицето ми да се разтегне в обичайната признателна усмивка.

— Договори ли? А, да… Благодаря — сепнах се аз и взех папките, но разочарованието, което се промъкна в гласа ми, не остана незабелязано.

— Няма все да превеждате поръчки по тройна тарифа на заплащане — сопна се той хладно.

— Разбира се… Просто се бях замислил, извинете — постарах се отговорът ми да прозвучи виновно, но си мислех само за това, че взимайки сега тези договори за превод, ще имам оправдание да се отбия още веднъж след няколко дни и да разбера дали не е донесена и трета глава.

— Да, между другото… Какво имаше в тая папка? Не ми се занимава да ровя, а сега ми стана любопитно — омекна служителят и в гласа му се прокрадна интонация отдалеч напомняща човешката.