Дмитрий Глуховски - Здрач

Обаче ако оставените с Херонимо Нунес де Балбоа са попаднали на засада, направена от индианците, тогава къде са изчезнали самите те, и защо ние намерихме само тялото на водача Гаспар Чу, но не и телата на войниците, и не конските трупове, и не изоставените каруци? Или войниците са били обзети от безумие и те, подобно на индианците, са принесли Гаспар Чу в жертва на техните идоли, след което са избягали и пороят е отмил следите им?

Че и в онзи ден, и в следващия, и в няколко други дни аз се молих съвместно с брат Хоакин за спасението на душите на (погиналите?) другари, и така, докато не се случиха нови събития, които ме накараха да забравя за тяхната съдба и за много други неща.

Че скоро и аз, и сеньор Васко де Агилар започнахме да губим търпение и попитахме Хуан Нани Коком и Ернан Гонсалес, дълго ли има още да вървим и защо се налага да вървим през селвата, и защо онзи град с храмовете, за който ми говори брат Диего де Ланда, е разположен в такъв пущинак и отдалечен от всички основни старинни градове, които, както е известно, се намират на североизток и северозапад от Мани.

Че Хуан Начи Коком отначало не искаше да говори, но после все пак ни разказа, че на юг, на няколко лиги от онова място, където останахме за почивка, започват забранените земи на маите и върху тях уж се намирали напуснатите градове с храмовете, които трябва да намерим. И че за индианеца даже само това е светотатство, че той стъпва на тези земи с нечестни помисли; ала че той, Хуан Начи Коком, е кръстен и вярва единствено в Иисус Христос и Пресветата Дева и не се бои от възмездие на индианските идоли; и че за това той е получил благословията на духовния си баща, настоятеля Диего де Ланда; и че той ще дойде с нас докрай, каквото и да се случи. И при това той трепереше, сякаш го тресеше треска, и плачеше като дете.“

Макар и да нямах засега добро издание за историята на маите, но превъзходният географски атлас, издаден от Академията на науките на СССР в средата на шейсетте, стоеше на пода във вестибюла. Огромен, очевидно обречен от създателите си на унизително за всяка една книга място на съхранение, той никога не би се побрал на нито една от видените от мен полици за книги и затова смирено събираше прах на паркета до стелажите. На височина страниците му достигаха метър и за да ги обръщаш, трябваше да положиш определено усилие. Всяка от тях съдържаше най-подробна релефна карта на определен регион; там беше и Юкатан.

Защо тази мисъл не ми беше дошла в главата по-рано? Сега можех да проследя пътя, по който се е движел испанският отряд. Макар и картите, които сега имах на разположение, да бяха съставяни столетия след описаната от автора експедиция, ландшафтът за това време едва ли се е променил кой знае колко. Естествено, че са били изсечени и засети с царевица и застроени със скотовъдни ферми хиляди хектара от селвата, но реките и планините трябва да са си останали по местата.

След като се настаних на пода с чаша чай пред разтворения атлас и взех за всеки случай и „Тайните“ на Кюмерлинг, където имаше един-два схематични плана на местността с отбелязани древни градове и археологически забележителности на маите, аз заедно с отряда от петдесет испански войници поех на път от Мани към неизследваните области на югозапад.

Към момента, когато излязохме от древната столица на маите, карти на Юкатан, естествено, вече съществуваха. Ернан Кортес десетилетия преди това бе покорил населяващите Мексиканската долина ацтеки, като беше противопоставил на зверската им жестокост и коварство още по-голяма жестокост, хитрост и вероломство, а след това още дълги години бе пътешествал по Централна Америка, потушавайки метежи, грабейки и провъзгласявайки сред езичниците властта на испанската корона и католическата църква.

Кюмерлинг освен това бе писал и за някой си Педро де Алвар, за когото, между другото, споменаваше и авторът на превеждания от мен отчет. Този конкистадор се бе прославил със завоеванията си на индианските племена на Гватемала и май на Хондурас, откъдето, прехвърляйки се през Андите, също така бе стигнал до Юкатан.

И с единия, и с другия бяха пътешествали картографи, така че за четирийсет години някои от тези земи бяха доста добре изучени. Но на юг от Мани явно започваше такъв пущинак, че нататък крайно неохотно са тръгвали дори коренните обитатели на полуострова.

Когато аз още веднъж прочетох втората глава на отчета, която беше на бюрото ми, а след това я сверих с картите в „Тайните“, започна да ме обзема смътно безпокойство. Опитвайки се да разбера всичко докрай, аз отново прелистих Кюмерлинг, внимателно съпоставяйки всички показани от него планове с разстилащата се върху огромните страници на атласа жълто-кафява обширна, гладка повърхност на Юкатан, на юг леко набраздена от планински разклонения.