Дмитрий Глуховски - Здрач

Че Юкатан, който по-рано смятаха за остров, в действителност се явява част от недостатъчно изучен материк. Че земята там е равна, лишена от хълмове, заради което лошо се вижда от корабите, и че само в местността между Кампече и Чампотон се виждат хълмове, най-големият от които се нарича Лос Диаблос, за което название има най-зловещи причини.

Че бреговете там са също така равни и ниски, при недълбоко дъно, от което големите кораби не могат да дойдат по-близко до тях и се движат на известна отдалеченост; самото пък дъно е тинесто, затова ако се случи така, че корабът да бъде изхвърлен на брега, загиват само малцина. Обаче под тинята има скали и шисти, които често повреждат корабите.

Че земята на Юкатан е населена с индиански народ, които се наричат маи. Че този народ е бил в древността велик, за което и досега напомнят съоръжените от тях постройки; ала се случило така, че повярвали на своите жреци и предсказатели, които му предричали денят на Страшния съд да е по-рано, те в обозначения миг напуснали своите градове и загубили паметта си. Че в наши дни испанците ги приобщиха към Христовата вяра, с което ги опазиха от нови изкушения, но им и попречиха да помнят заветите на прадедите си.

Че войникът, пишещ този дневник, по волята Господня се оказа въвлечен в събития, открили му потайни знания на индианския народ, сред които е най-великото — известието за бъдещия край на света и неговите верни признаци, а също така и прочие предсказания. Че тези тайни са записани в древната индианска книга, наричана «Летопис на грядущото», с която аз се сдобих в моя поход навътре в Юкатан в 1562 година.

Че някой си Диего де Ланда, францискански монах, настоятел на манастира в град Исамал, който се ползвал с поддръжката на губернатора и с благоволението на Генерала на своя орден, дочул за тази удивителна книга от свои доверени хора. Че и онези индианци, които той кръстил, и онези, които той подложил на мъчения, еднакво му казвали, че по-свято писание от тази книга няма, и по-важно от скритите в нея истини за знанието няма, тъй като в нея е заключен целият свят от началото до края.

И че той сметнал тази книга за крамолна и светотатствена, понеже се намесва в Божият промисъл и е доста опасен, понеже, предопределяйки събитията, на които е съдено да се случат, доказва на индианците, а и на испанците също така, че не е в ничия власт, даже в Божията, да се промени предначертаното.

Че, боейки се, че този летопис ще попречи не само на положението на испанците в Юкатан, но и, преведена на кастилски, може да посее смут в сърцата на всички католици в Европа, решил да я унищожи. Обаче да каже пред людете, че такава сатанинска книга съществува, той не се решил; главното, не знаел нито как изглежда, нито къде да я търси.

Че тогава убедил този брат Диего де Ланда другите монаси, и губернатора, и офицерите, че докато остават у местните жреци всякакви ръкописи, също така и идоли, индианската вяра в Иисуса Христа и Пресветата Дева Мария ще си остане плитка като крайбрежните води на Юкатан. И че причина за това станал случай, когато брат Де Ланда открил окървавени истукани, на които индианците уж принасяли жертви в Мани.

Че изпратил той отряди испанци във всички околни индиански поселища, и те иззели пазените там старинни книги, и заедно с това и дървените идоли, и прочие вещи, които се използвали от езичниците за служене на техните божества. Че на всички тях било наредено да карат иззетото в Мани, а при невъзможност да се доставят сатанинските тайнописи във францисканския манастир да се горят на място.

Че в една от тези експедиции бях изпратен и аз, и довереникът на брат Де Ланда, брат Хоакин Гереро и сеньорите Васко де Агилар и Херонимо Нунес де Балбоа и освен нас още четирийсет испанци и индиански водачи. Че нито на мен, нито на другите двама сеньори за истинската цел на нашия поход брат Де Ланда нищо не каза, а съобщил за нея само на брат Хоакин Гереро.

Че всички индиански ръкописи, които в изобилие бяха докарани от войниците в Мани на 12 юли 1562 година от Рождество Христово, брат Диего де Ланда изгори, като направи най-голямото аутодафе от които и да било от вижданите в Юкатан. Че замислено било то единствено, за да се унищожи «Летописа на грядущото» И че след това аутодафе не остана у индианците повече нито една книга, и така се увери брат Де Ланда, че търсеният ръкопис е бил унищожен сред другите.

Ала че книгата, която той искал да изгори, беше спасена. И че Божият промисъл, според който тя трябвало да бъде съхранена за днес живущите и за техните деца, и за децата на техните деца, и за внуците на техните внуци, осъществен беше чрез моите ръце. Че светият този ръкопис, предаден ми от индианските жреци, аз успях да опазя и да доставя в Мадрид, където го и скрих в кралските архиви.