Дмитрий Глуховски - Здрач

Намерих сили само колкото да кимам в такт с разсъжденията му.

— И ето вчера, само няколко минути след новогодишния звън на Кремълския часовник, на мен ми се налага да зарежа и семейство, и приятели, да пътувам до район Бибирево, защото в новогодишната нощ на покрива на една от новите сгради група неустановени лица отварят гръдния кош на други лица, изтръгват сърцата им и им отсичат главите. Кървища имаше, честно да си призная, не бях виждал толкова — той спря, за да се наслади на моя ужас и отвращение със садизма, с който жестоките деца наблюдават мъките на изтезаваните от тях насекоми.

— И какво намираме ние на мястото на престъплението? — драматично произнесе майорът, като се убеди, че желаният ефект е постигнат. — Продължението на вашите трудове, Дмитрий Алексеевич. А също така и някои още по-неясни записки за настъпващия край на света.

— Какво продължение? — слисано попитах аз.

— Ей сега, ей сега… — той отново бръкна в чантата си и извади оттам други страници, също целите в кървави петна. — Така, такааа… Къде имахме това? Аха… Ето: „Век след век тя разкрива бъдещето на маите и на целия свят и предрича неизбежния му край, назовавайки с точност деня, в който небесата ще се сгромолясат върху земята“ — той измуча нещо, като прокарваше пръст по редовете и продължи — … така, ето го — „… приближаващият се Апокалипсис, за да даде време на посветените да възвестят предначертаното на останалите маи, като предостави на този народ време за молитви и прочие необходими приготовления. Че това знание е тайно и тази тайна се опазва по равно от хора, демони и богове!“ — победоносно завърши той и сложи листовете на масата. — И така, ние откриваме вашия превод — или неговите следи — на местата на всичките три убийства, едното от които, моля да не се забравя, е масово. Налагат се изводите…

Облегнах се на касата на вратата, като се стараех да се успокоя, да събера мислите си, спешно да изнамеря аргументи, за да отбия неговата атака.

— Сега аз ще ви разкажа какво става, а вие ще ми споделите за вашата роля в тази история, разбрахме ли се? В Москва действа някаква езическа секта, която под влияние на предсказания на всякакви индианци си е въобразила, че скоро ще настъпи краят на света. Подкрепяйки своите убеждения с преведените от вас текстове, Дмитрий Алексеевич — макар че не е изключено вие просто сам да ги съчинявате — те извършват редица ритуални убийства. Понякога в качеството на жертви се избират онези, които застават на техния — или на вашия — път, или просто случайно, даже не подозирайки нищо, се докосват до вашите тайни писания — той иронично вдигна вежди. — Подобни случаи — и у нас навсякъде, и в чуждата практика са известни. Сатанисти някакви ли, свидетели на някого си ли, старообрядци ли… Престъпниците обикновено се смятат за богоизбрани и вярват, че след Армагедона това ще им се зачете. Да… Пръстови отпечатъци вече взехме, всички експертизи се правят в момента, скоро ще има резултати. А докато ги няма, както все още няма и обвинение срещу вас, вие можете доброволно да си признаете, че сте ръководител и духовен водач на тази секта.

Аз отчаяно завъртях глава, сякаш бях обесен, с вързани ръце и крака и със запушена уста, и това е единственият начин да изразя несъгласието си с присъдата.

Но тъй като сега Набатчиков беше дошъл сам, без партньор, ролите и на доброто, и на лошото ченге той трябваше да изиграе сам. Заплашителният израз на небръснатото му лице се смени с друг, вероятно изобразяващ разбиране и даже съчувствие.

— Или може би вие самият сте жертва? Някой ви е използвал? Някой ви е накарал да се захванете с този текст? А сега е прекалено късно да се откажете и се страхувате за живота си?

— Не знаех към кого да се обърна — прошепнах аз. — Милицията не се занимава с мистика…

— Да знаете само с какво ли не се занимава милицията — тежко въздъхна той и кой знае защо се потупа по корема. — И ви казвам още веднъж — тук няма никаква мистика. Вие самият видяхте ли тигрите и дяволите? Не! И никой не ги е видял. Престъпниците просто се опитват да замажат следите си. А може би това е част от ритуалите. Но да се върнем на въпроса. Вие твърдите, че превеждате тези опуси от испански. Можете ли да ми представите оригинала?

— Разбира се. Само момент.

Оставих го в кухнята и изшляпах до стаята. Върнах се с листовете, изрязани от старата книга.

— Следствието прибавя този материал към делото — безапелационно заяви той и листовете изчезнаха в чантата му.