Алекс Кош - Огненият факултет

— Правилно — съгласи се вампирът. — Нека е жив и здрав. Там може да е от полза.

— И до сега не сме си изяснили как е предавал информацията в Магическия орден. Нещо повече — не стана ясно и как се е справил с телепортите. При това, никой не му е помагал — това го знаем със сигурност. Страхувам се, че шатерци са разбрали много неща. Прекалено много… Това може да се окаже опасно.

— Като говорим за опасности — извадихте голям късмет, че по време на инвазията, никой не пострада.

— Голям късмет, казваш — повтори човекът. — На моите хора в щаба на Наказателите им трябваха няколко дни, за да убедят началството, че завземането на Академията трябва да стане безкръвно. Трудно ми е даже да си представя какво е трябвало да им наприказват. Наказателите са фанатици. Може би моите хора са наблегнали на това, че след завладяването на Академията, пленените ще могат да бъдат изтезавани дълго в подземията на Инквизицията, нали според тях смъртта е твърде лек изход за „неверниците“.

Двамата се разсмяха.

— Да-а… — каза вампирът, след като престана да се смее. — Преди Майсторите недооценяваха опасността от Шатер, сега ще я надценяват. Доста силно при това.

— Нека — рязко отвърна Майсторът. — Опасността наистина е голяма. През последните векове се отпуснахме, станахме тромави. И Майсторите, и Императорът, и цялата Империя на елирите… Време е да се събудим…

— Майсторите бяха разбудени — каза вампирът. — Сега ред на Императора ли е?

— Едва ли — отговори майсторът. — Старецът и без това скоро ще умре. А виж, кой ще заеме мястото му…

— Да, това също може да разтърси цялата Империя — бавно изрече вампирът. — Ако измислим нещо наистина интересно.

— Надявам се да имаме поне малко време за подготовка — също толкова бавно каза Майсторът. — Хубаво. А сега, моля те, сложи в музикалката онази странна музика. В нея има нещо… омагьосващо…

Вампирът кимна и извади изпод плаща си една муза, която постави в музикалката. В стаята се разля много приятна мелодия:

Те седяха и слушаха тази странна музика, дошла от други светове. Бяха затворили очи, бяха се отпуснали и за нищо друго не мислеха… Не знаеха, че точно в този момент, в своята постеля, кротко умираше старият Император. Спокойната смърт е нещо толкова рядко за хора с такава власт. Старият Император си отиде тихо, но в най-неудачния момент. Никой не си представяше до какво може да доведе тази смърт. „Разтърсването“, което старият вампир спомена, беше най-подходящото определение за събитията, които последваха.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3510

Преводът е направен специално за „Моята библиотека“ и се публикува в нея със съгласието на автора.

Корица: LCF, 2011

Използваните за корицата четки са свалени от [[http://obsidiandawn.com/|Obsidian Dawn]].

Думите „занаятчия“ и „майстор“, за жителите на Лита са идентични, както думите „магия“ и „занаят“, макар че скритата разлика в тези понятия е съществена. По-подробно за това се разказва в „Легендата за даровете на дракона“, която можете да вземете и да прочетете във всяка градска библиотека. — Бел.авт.

Откъс от песента „Залез“ (рус. Закат) на група Ария. — Бел.авт.