Алекс Кош - Огненият факултет

— Жив ли е? — само промълви Ромиус.

— Жив е — бързо каза Алиса. — Но спешно му трябва помощ…

— В никакъв случай не местете камъка — каза Ревел, сякаш можехме, дори и да искахме, да го повдигнем. — Ей сега ще дойдат друидите и ще оправят всичко.

— А вие, младежи, накратко разкажете какво стана.

Чез и Алиса погледнаха към мен. Ясно. Пак аз да ви върша работата…

Бързо разказах какво ми се е случило от момента на отвличането ми.

— Да не повярваш… — учуди се Ревел. — Виж колко забавно се е получило…

Забавно ли?! И това той смята че е забавно?!

Напуснахме нашето убежище, за да не пречим на друидите. Застанахме на площада и изумено се заоглеждахме. Всичко беше сринато. Първа грабваше погледа огромната дупка, която зееше в стената на Академията. Ромиус ни каза, че енергийният лъч направо е пробил кулата. А аз можех да се окажа на пътя на този лъч, дракон да я вземе всичката тази магия!

— Къде е Келнмиир? — дойдох на себе си. — Никъде не виждам жълтата му ливрея.

— Вампирът ли? — лениво попита Ромиус. — Когато го видях за последно, беше в компанията на някакъв трол и ни помагаше да излезем от Главната зала. Ако не беше той, до сутринта нямаше да сме се измъкнали. Вие разрушихте полето, но вътре в Академията не постъпи много енергия.

Гледай ти! Мислех си, че вече не е между живите, а излиза, че той ни е спасил… Бива си го вампирът, железен е! Взел е и Догрон със себе си. Логично. Без трола телепортите нямаше да работят.

— Вампирът е фурия! — възхити се Чез. — Ясно защо живеят толкова дълго. С толкова съобразителност, няма как да не изкараш няколко хиляди години.

— Добре, че му дадохте малко кръв, иначе нямаше да може да ни помогне.

— Кръв ли? — Върху лицето на Ромиус се изписа искрено изумление. — За какво говориш?

— Не е важно — мрачно отговорих.

Излизаше, че Келнмиир лъже. Тогава, откъде беше взел кръвта?

— А с тях какво ще се случи — попита Алиса и кимна към хипнотизираните, които лежаха долу.

— Наистина, какво? — попита и Чез. — Сред тях има и наши приятели…

— Не се притеснявайте — успокои ни Майстор Ревел. — Те са живи и нищо лошо няма да им се случи. Ще ги разхипнотизираме и толкова. Мисля, че предателят се намира между тях.

— Някой от тях е Шефът? — попита Чез. — Ще ми се да го погледна в очичките, тази гад…

— Много хора биха искали същото — усмихна се Ромиус.

— Как ще разберете кой е предателят? — заинтересувах се аз.

— Чрез хипноза — вдигна рамене Ревел. — Ще подложим всекиго на щателна проверка… Между другото — той погледна към мен, — ще трябва да ме извиниш, но теб също се налага да те проверим.

Въздъхнах.

— Натам вървеше…

— Какво говорите?! Да не би да мислите, че и той е предател?! След всичко, което се случи?! — Алиса беше поразена.

— Не — отвърна Ромиус. — Аз и преди не смятах, че той е предателят. Но заради хипнозата, ще трябва час по-скоро да се уверим, че всичко е наред.

— Съгласен съм — кимнах аз. — Така и аз ще бъда много по-спокоен.

Въпреки страхотната умора, решихме да се помотаем още малко на площада и да видим какво ще се случи с братята Викерс и с Кейтен. Тяхната съдба изключително ни вълнуваше…

— Хайде, влезте вътре най-сетне — опитваше се да се отърве от нас Майстор Ревел. — Седнете в някой от кабинетите, починете си…

Ние обаче държахме на нашето. Докато не се убедим, че с братята всичко е в ред, ще стоим тук.

Мен лично ме задържаше и едно подозрение… от доста време имах идея как да открия предателя. Според логиката, той трябваше да бъде единственият от десетимата, който да не е хипнотизиран. Възможно е Майсторите в момента да не могат да се ориентират и да го открият едва при проверката, но на мен ми се искаше, аз да го извадя на светло. Това ще бъде моето малко отмъщение.

Майсторите върнаха и десетимата в съзнание. Не знам какво им бяха направили, но всички се държаха много спокойно. Не налитаха на никого и не се опитваха да избягат.

— Завързани са — поясни Ромиус. — Просто не го виждате.

— Къде ще ги водите? — попита Чез.

— Разполагаме със специални помещения — отвърна Ромиус. — Енергийно изолирани и с много яки железни врати.

Това описание ми напомняше обикновен затвор.

— Дълго ли ще ги държите там?

— Няколко дни.

— А какво ще стане с Шинс… с Шинссимус? — попита Алиса. — Ще го излекуват ли?

— Разбира се — успокои я Ромиус. — Друидите ще го вдигнат на крака. Няма да е зле теб също да те погледнат. — Той погледна устата й с изразителен поглед. — Сега си починете, а после непременно идете в здравния пункт.