Алекс Кош - Огненият факултет

Догрон, Алиса — с меча в ръка, и Келнмиир — със завързаните ръце, излязоха напред. Троловете моментално се хвърлиха върху им. В тази ситуация беше безполезно да се използва метлата. Нямаше и накъде да се отстъпва. Зад нас Шинс се оправяше с полето, а насреща ни напираше тълпата… Така се получи, че вампирите и Догрон привлякоха троловете върху себе си, а нас ни нападаха собствените ни приятели.

Върху мен се нахвърли Наив с тоягата си и аз само по чудо успях да избягна удара. Добре, че само ръцете ми бяха завързани и можех да бягам, колкото ми сили държат.

Алиса, Келнмиир и Догрон бяха обсадени от троловете, но продължаваха да се сражават, при това много успешно. Алиса поне имаше меч, Догрон не беше с вързани ръце, а как се оправяше Келнмиир, ума ми не го побираше!

Докато аз се спасявах от Наив, след Чез препускаше Невил с огънатото копие през ръка. На Чез ръцете обаче не бяха завързани и у него беше метлата, затова и той се справяше успешно.

Всички бяхме толкова заети, че не можехме по никакъв начин да помогнем на Шинс, върху когото се нахвърлиха останалите ученици, начело с Кейтен. Изглежда знаеха защо сме тук, по-точно, Шефът знаеше. Дали този загадъчен Шеф беше сред тях?

Ето какви мисли се появяваха и изчезваха в главата ми с бясна скорост, както често се случва в такива моменти. Вниманието ми беше съсредоточено върху това, да се измъквам от тоягата на Наив, а всичко, което се твореше около мен, автоматично се запечатваше в съзнанието ми.

Затова прекрасно видях как двама ученици, които не познавах, се приближиха до Шинс и… бяха проснати на земята.

Около Майстора се беше образувало цяло задръстване и Чез с един замах на метлата, натръшка всички долу. След което отиде при Шинс и продължи да разгонва тези, които напираха, като използваше минималната мощност на метлата. От това нямаше кой знае каква полза — нападателите биваха отхвърлени на няколко метра и падаха на земята, но все пак, Шинс печелеше време. Отделна работа беше, че това време не беше достатъчно.

— Алиса! — викна Шинс.

Бях се зазяпал прекалено по него и Чез и затова не бях усетил кога Кейтен се беше промъкнал зад гърба ми. Застанах лице в лице с него, когато за пореден път се спасявах от тоягата.

— Кейтен — изрекох, като се взрях в стъкления му поглед.

Никаква реакция!

Той ме хвана за врата и ме наведе надолу. Удар не последва, защото Наив беше превключил вниманието си върху Алиса, която в този момент притичваше покрай нас. Чакай! Накъде тичаше Алиса?

Извърнах се и се освободих от хватката на Кейтен. Претърколих се, измъкнах се от лапите на някакъв трол и се втурнах след Алиса.

— Дай ми ножа — викна Шинс на Алиса. За какво му е притрябвал нож?

Алиса послушно му го подаде.

— Имайте предвид, че когато полето се пукне, шумът ще бъде гръмовен. — Шинс претегли ножа с ръка. — Освен това, ще има силна взривна вълна…

— Стига дрънка — изкрещя Чез и за пореден път замахна с метлата.

Метлата не сработи. Изглежда зарядът й окончателно се беше изчерпал…

Шинс вкара ножа право в полето. Разнесе се силен гръм и по полето пробягнаха мълнии. Всички те се устремиха към ножа.

Загледах се по това зрелище, а когато се обърнах към Чез и Алиса, там ги нямаше. Малко по-встрани, те с всички сили удържаха шестима нападатели…

В това време към мен се приближаваха шестима хипнотизирани ученици. Е, това все пак не бяха тролове или Наив с тоягата… така че с тях трябваше да мога да се справя, дори с вързани ръце.

На първия направих подсечка, на втория — също. Защо да се напрягам излишно?…

Мълниите вече биеха в ножа с пълна сила. От ръката на Шинс изскочи една червена мълния — изглежда, най-сетне беше използвал зарядния пръстен.

Неочаквано, усетих тласък и паднах по гръб на земята. И точно в този момент, там, където преди малко се намираше главата ми, удари поток от енергия. От ножа се отдели мощна мълния, с бучене прелетя през площада и се удари в стената на Академията, след нея — още една и след секунда мълниите се превърнаха в непрекъснат син поток.

Всички замръзнаха по местата си и наблюдаваха как на мястото, където удряше енергията, се появяваше огромна дупка.

А Ромиус разправяше, че дагорът, от който са направени стените на Академията, не е податлив на магии… Как не?…

Потокът от енергия удряше в продължение на няколко минути, след което се чу звук, сякаш някой счупи голям прозорец, и потокът рязко спря. Настъпи тишина.

Тръгнах да се надигам полека от земята и вече почти се бях изправил, когато консервационното поле се разхвърча на малки парченца…