Алекс Кош - Огненият орден

В Крайдол всичко беше спокойно. От вълната мистериозни убийства бяха минали едва няколко дни, а животът вече се беше върнал в нормалното си русло. Злите езици продължаваха да шушукат, че до идването на Майсторите в града плъховете никога не били полудявали. Дали за всичко не бяха виновни тайнствените и страшни възпитаници на Академията? От друга страна, именно благодарение на Патрула значително намаля броят на престъпленията, а и нисшите вампири се укротиха. Колкото до побеснелите плъхове, Майсторите сами изгориха всички сиви гадинки. В крайна сметка повечето хора решиха да се примирят с появата на новата сила в града. Нисшите вампири, сега част от Патрула, макар и да се държаха доста безцеремонно, възстановиха реда с железен юмрук. За разлика от вечно закъсняващите и откровено кръшкащи от работа стражи.

Междувременно на границата с Шатерския халифат беше забелязано подозрително движение. Изглежда Инквизицията тихомълком трупаше сили в близост до форт Скол. В това нямаше нищо изненадващо — открай време на всеки няколко години на границата възникваха сериозни сблъсъци между Майстори и Инквизитори. И двете страни правеха пробни атаки, опитвайки се да открият слабите места на противника, а после си разменяха нищо не значещи политически „ноти“. За съжаление всичко в този свят си имаше своите последици и постепенно местата на магическите битки бяха започнали да се превръщат в опасни бунища на остатъчни заклинания. Може би затова в околностите на форта постоянно обикаляха групички търсачи на приключения, колекционери на артефакти и най-обикновени бандити.

В столицата на Империята назряваше сериозен конфликт между Високите домове, тъй като императорският трон все още беше празен. До официалната церемония за коронясване на Императора оставаше само около месец, а все още никой не знаеше кой ще бъде новият владетел…

Тишина.

Тъмнина.

Влага.

Кейтен изпълзя до стената и опипом започна да изследва всеки камък. Още няколко дни и ще знае наизуст всяка пукнатина и неравност. Майсторът и сега лесно можеше да изброи всички по-дълбоки пукнатини. За съжаление недостатъчно дълбоки, за да може да мисли за бягство. Да, това беше най-нормален камък, а не изцяло екраниращия магическата енергия дагор. Ролята на екран изпълняваше най-обикновено защитно заклинание, но от това не му ставаше по-леко.

Мина цяла седмица… Вътрешният часовник на Майстора тиктакаше без проблем, отчитайки с точност до секунда времето, през което беше затворен тук. Каменният затвор му беше станал почти като роден — два човешки ръста на дължина, един на ширина и висок точно една дължина на ръката. Именно заради височината страдаше най-много — цялото тяло го болеше от постоянното принудително лежане.

Той за пореден път запълзя от единия до другия ъгъл на камерата и стисна юмруци в опит да раздвижи кръвта си и да се сгрее. В каменната килия беше доста студено, а не можеше да използва магия, защото помещението беше екранирано с някакво поле. „Разходките“ на четири крака помагаха донякъде, но имаше и влага. Лежейки на студените камъни, Кейтен се простуди още на втория ден. След още няколко дни вече можеше да се похвали с пневмония, а сега… Майсторът стигна до обезпокоителния извод, че са решили да го оставят бавно да изгние в този каменен гроб. Дори чинията с храна, появяваща се веднъж на ден докато спи, не можеше да увеличи кой знае колко шансовете му за оцеляване.

— Дракон да ги вземе тези „Деца на дракона“! — изруга на глас Майсторът.

Колкото и глупаво да звучеше тази фраза, тя доста точно посочваше кой именно беше пленил Кейтен. „Децата на дракона“ — тайното общество от Майстори, създадено в Академията преди няколко години под влияние на научните трудове на един Майстор, посветил се на изучаването на магията на драконите. На прилагането на тази магия беше наложена строга забрана, но периодично някой ученик се опитваше да прилага опасните техники, защото нищо не изкушаваше повече от забраненото.